РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Версия за печат

„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” /Лука 2:10-11/.

Трябва особено внимателно да се вслушаме в ангелското благовестие: „Ето, благовестя ви голяма радост!” Да се вслушаме, защото твърде често забравяме, че християнството започва с възвестяване на голяма радост, че неговото начало е радостта, както и неговият завършек в света и в тържеството на Пасхата е съпроводен с радост. Забравяме, защото в света е така трудно и тежко, а често и горестно! Неговата участ продължават да бъдат страданието и раздялата, болестта и смъртта, насилието и жестокостта, лъжата и несправедливостта. Но ето християнството предлага повече от това – изисква от нас да противопоставим на всичко това радостта. Не тази бързопреходна, крехка радост, която понякога ни се случва в живота, като блед лъч, проникващ през зимна мъгла, не радостта от удовлетворяване на нашите елементарни потребности, а тази радост, която е дошла свише и за която е казано в Евангелието, че никой няма да ни я отнеме /вж Иоан 16:22/.

Не се намерило място за Младенеца в странноприемницата и Той се родил в пещера и, повит в пелени, бил положен в ясли. Така няма, може би, място и за радостта свише в нашия земен живот. И ето, Бог дошъл при нас в образа на този Младенец, иска нашето сърце да стане и пещера и ясли, нашата душа – пустинята, която чула ангелското славословие: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” /Лука 2:14/. Защото чудото и силата на християнската вяра е в това, че тази голяма радост се възвестява, идва, дарува ни се днес, сега, както тогава, преди две хиляди години, в цялата своя пълнота: с нас е Бог, Той е дошъл и идва! Той дошъл в нашия свят, на нашата многострадална земя, завинаги идващ, раждащ се в нашите души, хлопащ по вратите на нашите сърца.

Ние не възпоменаваме – ние празнуваме Рождество Христово, а това значи, че то, станало веднъж, се извършва вечно, че днес ние можем да участваме в събитието, да се радваме на събитието, което е станало преди толкова векове. Все така над света е нощ, все така се суетят в него хората, все така няма място в него за истински човешки живот и така малко са вярата и любовта, радостта и надеждата! Но в това е и радостта на този празник, че всеки от нас, издигнал духовен взор към небето, може да види същата тази вечна и светла звезда, показваща пътя.

Идването на Бога при хората винаги е свързано с удивителните слова от ангелската песен:”Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. Славата, мирът, благоволението – ето трояката мечта, трояката жажда на човека, оставаща винаги неутолена. Славата – означава радост, вдъхновение, пълнота на живота; мирът – означава прекратяване на враждите и боричканията; благоволението – означава всеобща любов, доверие и единство.

Уви, ни слава, ни мир, ни благоволение има на земята, а ако се срещат, то е твърде рядко. Славата е подменена с груба сила, мирът – с дрънкане на оръжие, лаговолението – с насилието на всеобемащите, но празни отвътре идеологии. И все пак хората продължават да очакват, да вярват, да се надяват. Символ на вярата, надеждата и очакването е Рождество Христово. То идва всяка година в зимната тишина и тъмнина, запалвайки в хората светлината на тайнствената, необяснима радост.

Да приемем тази радост, да я допуснем в живота си и в него ще започне да възраства светлината, за която е казано, че тя в мрака свети и мракът не я обзе /вж Иоан 1:5/.. Амин.