ИЗ СЛОВО ЗА СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ

Версия за печат

Иоан Кръстител е най-големият измежду всички родени от жени, както казва за него Словото Божие. Защото той бил призван да приготви народа чрез покаяние да приеме идващия Спасител. А нали всяко искрено покаяние предполага искрен разговор, честен разговор. Когато този, който призовава към покаяние, задава нелицеприятни въпроси, той като че ли има право да каже, кое е правилно и кое неправилно в живота на човека. Ето това и вършел пророкът Божи Иоан. Както се казва в словото Божие, Иоан кръщавал с покайно Кръщение. Той подготвял хората за покаяние, за да се окажат способни да приемат словото на Спасителя, на Месията, на Господа Иисуса Христа.

Хората рядко обичат да чуват истината за самите себе си, в много редки случаи, и то само силните хора. Мнозинството хора обичат да чуват за себе само добри неща. И когато се говорят само хубави неща за даден човек, то се предполага, че този човек трябва за награда за добрите думи, да се отблагодари по същия начин на този, който ги е казал. Ето върху тази проста логика на взаимната измама е построена практически голяма част от нашия живот. Проанализирайте своите разговори в компании, сред колеги, на масата, особено там, където има началство, и вие тутакси ще определите тази лъжлива нотка. Тази лъжлива нотка свидетелства за лицемерие и лъжа, и тя не отвращава хората от коварството. Тези, които говорят измамни и лъжливи думи, могат да извършат и коварна постъпка, бивайки уверени, че измамните думи разоръжават този, против когото те имат недобри мисли.

Тази лъжа е проникнала не само в нашите личните отношения с близките, тя присъства и в обществените отношения. А там, където има лъжа, там не може да има покаяние, там няма осъзнаване на греха, там няма желание да се свали от себе си греховното бреме, а значи — няма искрено желание да се отиде на среща с Бога. Ето защо бил нужен Предтечата, който изобличавал страшно народа. И наистина някой, навярно, с недоумение повдигал рамене, друг се надсмивал, трети, навярно, проклинал този човек и отминавал. А колко много хора узнали в неговите думи Божията правда, която им помогнала след това да приемат и словото на Спасителя! Ето защо той е по-горе от всички светии - той е подобрил тази почва, върху която падали семената на Христовата проповед.

Иоан Предтеча е вършил пророческо служение, а пророческото служение това е и служение на провъзгласената Божия правда. Пророкът е този, който провъзгласява Божията правда. И Господ бил  пророк, Той осъществявал и царско служение и свещеническо, принасяйки себе си в жертва за греховете на хората, и пророческо, страшно изобличавайки пороците на тогавашните свят и общество. Неговото слово било ясно, честно, затова и действително, по думите на апостол Павел, разсичало хората като двуостър нож, разсичало обществото. Не напразно е казано — «не дойдох да донеса мир, а меч» (Мт. 10:34). Разбира се, става дума не за това, че Бог в Христа е донесъл на хората война, а за това, че Неговото слово е двуостро, способно да разсече човешкото съзнание, отделяйки доброто от злото, и да разсече човешкото общество на такива, които приемат това слово, които са готови да живеят по Божията правда, и на такива, които при никакви обстоятелства не желаят това са готови да се борят, в това число, и с това слово, и с тези, които благовестят това слово.

Църквата Божия е призвана да продължава служението на Христа Спасителя — и царско, и свещеническо, и пророческо. А това означава, че Църквата е призвана да възвестява на хората Божията правда, същата тази, която разсича човешкото общество с този двуостър нож, и човешката личност, а това е много болезнена операция. И ако един е способен да приеме това отсичане с надеждата, че доброто ще бъде отсечено от злото завинаги и, опирайки се на доброто, може да бъде построен нов живот, друг пък не желае това, комфортно чувствайки се в лъжата, в порока, в греха.

Църквата в протежение на цялата своя история е провъзгласявала Божията правда, затова Църквата винаги е имала врагове — тези, които не желаят да живеят по правдата, които ги устройва лъжата. Но въпреки всичко, Църквата продължавала своето пророческо служение. В някои времена, когато народът в своето мнозинство признавал учителния авторитет на Църквата, тя говорила гръмко, най-добрите умове работели за Църквата, най-силните философи, мислители станали църковни богослови. Ние днес наричаме свети отци на Църквата тези, които са оставили драгоценно наследство, патристичното наследство на Църквата. И от това наследство ние виждаме, как Църквата е осъществявала своето пророческо служение във времена на разцвет и слава и какво огромно влияние оказвало словото на правдата върху на човешкото семейство. Но имало и други времена, когато Църквата не можела да възвестява гръмко това слово на правдата, когато тя мълчала. Тя не можела пред телевизионните камери, пред лицето на света и обществото да изобличава греха на своя народ, защото това означавало за нея прекратяване въобще на всякакво служение. Но тя избрала мълчанието, и това мълчание било по-красноречиво от най-красноречивото слово. И народът всичко разбирал. Той разбирал, къде е Божията правда и къде е лъжата и греха. И по Божие чудо се съхранила до днешните времена, когато Църквата притежава свобода, тя днес, опирайки се в първата редица на тези, които са готови да чуят нейното слово, спокойно, неконфронтационно, никого не провокирайки, съдействайки за единството и помирението на своя народ, едновременно свидетелстват за Божията правда, продължавайки великото пророческо служение на Христа Спасителя, продължавайки служението на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан.