„Отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме последвай” - Трета Неделя на Великия пост, Кръстопоклонна

Версия за печат

Днес е Неделя Кръстопоклонна, когато Светата Църква изнася за поклонение и възпоменание Светия Кръст за да ни напомни за заповедта Христова, която е насочена към всеки от нас и която ние току-що чухме от Евангелието. „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”. В тази заповеди различаваме три момента. „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си”. То ест, ако искаме да вървим след Христос, ние трябва преди всичко да отхвърлим себе си, да се отречем от себе си. Както казва Господ, „който иска да спаси душата си, ще я погуби” и който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси”. С други думи, човек, който живее само за себе си, всичко ще загуби. Човек, който отдава себе си на другите, човек, който следва Христос, който явява Божията правда на другите хора, който дели това, което има, със своите ближни, който разпилява своето богатство и материално, и духовно заради другите хора, ето този човек спасява душата си. И така, „да се отречеш от себе си” означава да се огледаш наоколо и да се научиш да забелязваш не само себе си със своите скърби и радости, със своите преживявания, трудности и успехи, но и другите хора, които също имат и свои проблеми, и свои трудности, и свои радости. Да се научиш да живееш не само своя живот, но и техния живот. Да се научиш да утешаваш скърбящия и да се радваш заедно с радващите се, да помагаш на страдащите, да посещаваш болните — всичко това, за което говори Господ в притчата за Страшния Съд. Да се научиш да разделяш своя живот с другите. Или, както още във Ветхия Завет е било казано, „отдай душата си на гладния”. Тази именно душа, за която става дума тук. Душата - т. е. животът, това, с което живеем, това, за което мислим, това, което чувстваме — всичко това с другите и се отречи от себе си.

После идва следващият момент — ето „вземи кръста си”. Когато Господ казал това, Той вече видял Своята собствена смърт, Той видял към какво Го води Неговия път. И това е кръст, разпятие, страдания. И ето на всеки от нас Господ възлага кръст, който ние носим понякога - с лекота, ако чувстваме Божията помощ, а понякога се прегъваме под неговата тежест – струва ни се, Божията помощ отстъпва от нас. Всеки път, когато ние се огъваме под тежестта на кръста, трябва да помним, че Господ Иисус Христос също носи Своя кръст. При това ние носим своя кръст, защото за нас е необходимо чрез страданието, чрез тежестта да се избавим от греховете, да се избавим от страстите. Ние просто нямаме друг път, нямаме друго средство, за да ни изправи Бог, и затова Той възлага на нас този кръст. Но Господ не бил задължен да носи кръст, Той нямало за какво да страда, освен за нашите грехове. Той е направил това заради нас. И затова, когато носим своя кръст, нека бъдем търпеливи и да молим Господа да облекчи тежестта му и Неговата благодатна сила да ни помага да носим скърбите и страданията, които ни възлага живота.

И третият момент — „да Ме последва”. „Отначало се отречи от себе си, после вземи кръста си и след това вече Ме последвай”. Какво означава да последваш Христос? Това означава да се стараеш във всичко да се уподобиш на Него, това означава да се стараеш да живееш така, както Той е заповядал, да постъпваш така, като той е постъпвал. Да последваш Христос — това значи да бъдеш сред хората и да бъдеш заедно с хората, това значи да явяваш пред хората Божият лик. Това значи – да бъдем такива, та чрез нас Божията светлина да се разпростира върху другите хора. Да следваш Христос — това значи – заедно с Христос да преживееш всичко това, което Той е преживял през последните дни от Своя земен живот: отхвърлянето от собствения Му народ, поругаването, оскърбления, оплюване и, накрая, кръстна смърт и мъки на кръста, мъките на богоизоставеността, когато Господ извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Когато ние преминаваме през такива или подобни състояния, трябва да помним, че и Господ е преминал през всичко това. И ако Той ни превежда през Голгота, то е, за да ни приведе към възкресението. Ако Той ни превежда през страстната седмица, то е за да ни приведе към Пасхата. И ето всеки от нас има своята „страстна седмица”, която се заключава в това, че на нас се възлага кръст, и ние сме длъжни да го носим. Но нека помним, че ние преживяваме тази „страстна седмица”, за да дойдем до възкресението, за да достигнем Царството Небесно, за да можем, умирайки заедно с Христос и съразпъвайки се заедно с Христос, заедно с Него да възкръснем и да влезем във вечния живот. Амин