БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Благовещението – това е денят на благата вест за това, че се намерила в целия човешки свят Дева, така вярваща в Бога, така дълбоко способна към послушание и към доверие, че от Нея да може да се роди Синът Божий. Въплъщението на Сина Божий, от една страна е дело на Божията любов – кръстна, ласкава, спасяваща – и на Божията сила; но заедно с това въплъщението на Сина Божий е дело на човешката свобода. Свети Григорий Палама казва, че Въплъщението би било невъзможно без свободното човешко съгласие на Божията Майка, както би било невъзможно без творческата воля Божия. И деня на Благовещението ние съзерцаваме в Божията Майка Девата, която с цялото си сърце, с целия си, с цялата си душа, със своята твърдост съумяла да се довери на Бога до край.

А благата вест била настина страшна: явяването на Ангела, неговото приветствие:”Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба” не могли да не извикат не само изумление, не само трепет, но и страх в душата на девата, не познаваща мъж, - как би могло да стане това?...

И тук ние улавяме разликата между колебаещата се - макар и дълбока – вяра на Захария, бащата на Предтечата, и вярата на божията Майка. На Захария било възвестено, че жена му ще роди син – по естествен начин, въпреки преклонната и възраст; и неговият отговор на тази Божия вест бил: Как може да стане това? Това не може да се случи! С какво можеш да докажеш това? Какво уверение можеш да ми дадеш?... Божията Майка поставя въпроса само така: Как може това да стане с мен – та аз съм девица?... И на отговора на Ангела, че това ще стане, тя отговаря само с думи на пълно предаване на себе си в ръцете Божии; нейните думи са:”Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”.

Думата “рабиня” в днешната и употреба говори за поробеност; в славянския език раб се наричал човек, който целия си живот, цялата си воля е отдал на друг. И тя действително отдала на Бога своя живот, своята вола, своята съдба, приела с вяра, т.е. с непостижимо доверие, вестта за това, че тя ще бъде Майка на въплътения Син Божий. За нея праведната Елисавета казва:”Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа”.

В Божията Майка ние намираме изумителната способност да се доверява на Бога докрай; но тази способност не е природна, не е естествена: такава вяра може да изкове подвигът на чистотата на сърцето, подвигът на любовта към Бога. Един западен писател казва, че Въплъщението е станало възможно, когато се намерила Дева от Израил, която с всичките си мисли, с цялото си сърце, с целия си живот съумяла да произнесе Божието име така, че То да стане в нея плът.

Ето благовестието, което ние днес чухме в Евангелието: родът човешки родил, принесъл на Бога в дар Дева, която била способна в своята царствена човешка свобода да стане Майка на Божия Син, свободно отдал Себе Си за спасението на света. Амин.