ВЛИЗАНЕ В СВЕТАЯ СВЯТИХ. ВТОРА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА, ТОМИНА

Версия за печат

Когато Христос възкръснал и се явил на учениците Си, един от учениците, Тома, отсъствал. След неговото завръщане другите ученици му казали, че са видели Господа, но Тома отговорил: «Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му няма да повярвам». И ето след няколко дни Господ се явил и казал на Тома: «Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ». И Тома възкликнал: «Господ мой и Бог мой!» А Иисус казал: «Ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали» (Ин. 20:26–29).

Тайната на християнската вяра се заключава в това, че ние идваме към Христос, преди да сме Го видели, защото започваме да вярваме в Него, защото сърцето ни се отзовава на Неговото слово, защото в Неговото Евангелие ние слушаме думите на живота и постепенно пред нас се разкрива видението на възкръсналия Христос. Ние преминаваме постепенно от безсъзнателната вяра към разумната вяра, когато Господ ни се открива и когато вече можем да кажем: «Като видяхме Христовото Възкресение», а не само «Като повярвахме в Христовото Възкресение».

Осмият ден след Пасха за древната Църква бил знаменателен, защото се завършвал този дълъг цикъл, с който било свързано тайнството кръщение. Кръщението се предшествало от дълги месеци, може би, и години на оглашение, когато хората постепенно достигали, същността на християнската вяра, когато свещеник или епископ крачка по крачка ги въвеждал в тайните на християнството. Самото кръщение се извършвало на Велика събота; след кръщението хората влизали в храма и се причастявали със Светите Христови Тайни. А после в продължение на пасхалната седмица, когато се извършва особено богослужение – отменят се обичайните четения, псалми, хората слушат само за Възкресение Христово, която те видели, съзрели с очите на душата, с очите на сърцето, – в тези дни новопокръстените слушали вече не огласителни, но тайноводствени слова, т. е. разкривали им самата същност на християнската вяра – обяснявали им, какво представлява причастието, какъв е смисълът на кръщението, как хлябът и виното по време на Божествената Евхаристия се пресъществяват в Тяло и Кръв Христови и т. н.

Този цикъл приключвал именно на осмия ден след Пасха с тези обреди на осмия ден, които и до днес се явяват съставна част от чина на кръщението и чийто смисъл се заключава в това, че се завършва дългият път на влизане на човека в Църквата и той, накрая се въвежда в светая святих. Както знаем, въцърковяването на всеки новопокръстен става чрез въвеждането му в Божия храм. Ако той е мъж, въвеждат го в олтара, ако е жена, довеждат я до царските двери. Всичко това има дълбок смисъл, символизирайки влизането на човека в самата сърцевина на живота в Църквата, живота в Бога. След това той излиза в света вече не като човек съмняващ се, колебаещ се, подхвърлен на всевъзможни влияния и опасности, но като воин, като апостол Христов, и на него се възлага мисия да свидетелства пред света за Христовото Възкресение, което той сега вече опитно е познал, усетил, видял.

Смисълът на въцърковяването се заключава още и в това, че Църквата ни напомня за най-главното, заради което ние, собствено, сме дошли в нея - за живота в Христа. В Църквата, както и океанът има своя повърхност и своя дълбочина. На повърхността на Църквата може да има бури и вълнения - това, което отблъсква от Църквата мнозина, - но всичко това е само на повърхността. Ако в Църквата би имало само повърхностно ниво, не би си заслужавало да ставаш неин член. Но в нея има друго измерение, има такава дълбочина на мълчанието, където човек се среща лице с лице с Бога. И колкото и да е силен щормът, в дълбочината на океана винаги е тишина. Въцърковяването означава нашето потапяне в тези дълбини на църковния живот, от които въобще никога не си струва да се издигаш на повърхността, да не би да се съблазниш с това, което се случва на нея. Трябва винаги да пребиваваме в тези дълбини, където ни се разкрива Царството Божие и Сам Бог, където действат Светият Дух, където животът на човека вече не е подвластен на никакви земни бури, конфликти, неуредици.

Нека помним това, преживели Страстната седмица и Пасха, докоснали се до Възкръсналия Христос, видели Христовото Възкресение. Нека помним, че сме призвани да не оставаме на повърхността на църковния живот, но да се потопим в тази дълбина, която на езика на Христос и апостолите се нарича Царство Божие, Царство Небесно. Амин.