Начало › Публикувани отговори ›

Силно вярващ човек съм, но пуша марихуана

Версия за печатВерсия за печат

Здравейте! Силно вярващ човек съм в Бога, макар и на 19 години съм усетил неговата помощ и благодат, Той ми се е открил в живота ми три пъти по чудни начини. Като всеки човек и аз имам много грехове, изповядвам се редовно и се причестявам четири пъти в годината през четирите поста. Духовният проблем, който имам, е следният, че понякога пуша марихуана, не съм пристрастен към нея и не я употребявам всеки ден или през ден, но понякога, когато съм с моята компания, падам в това изкушение и пуша марихуана. Аз зная, че няма малък и голям грях и грехът си е грях и знам, че това не е редно пред Бога. Може би донякъде пуша, защото съм все още в една такава възраст, в която ми се иска малко да бъда по безотговорен.

Затова ви моля да дадете някакъв съвет и мнение по тази тема, както казах вече не съм пристрастен към това пушене на марихуана. Този и други грехове пък ме тласкат към греха униние, в мен се раждат мисли, че заради греховете си няма да успея да спася своята душа. Ще се радвам да отговорите на моя имейл. Благодаря ви предварително.

 

Отговаря: 
Александра Карамихалева

Здравейте! 

Вие сте истински щастливец. Знаете, че „мнозина са звани, ала малцина са призвани” от Бога, а Вие имате късмета да сте призван в ранна възраст и то по толкова категоричен начин (сам казвате, че Бог Ви се е открил 3 пъти по чуден начин). Честит сте и че сте се отзовал на този повик, че сте се въцърковил, и че имате будна съвест, която да Ви посочва по един толкова ясен и категоричен начин, с какво наскърбявате Бога и с какво – не, а няма по-добър повод да страниш от злото от това, да знаеш, че вършейки зло наскърбяваш Някой, за Когото си избран, Някой Който те обича и милее за тебе. 

Вие сте човек с будна съвест и със силна и осъзната вяра. Според мен едно не Ви достига - решимост да се справите с този грях. Знаете, че ако пожелаете истински, Бог ще Ви даде нужните сили, за да се справите с това изкушение, но Вие не сте го поискал от цялото си сърце. Нали? 

Знаете, как грехът прониква в нас и ни завладява. Започва с изкушението: с примера на компанията, на средата Ви, с мисли като: „какво пък толкова, ти само от време на време, не си пристрастен и можеш да спреш когато поискаш”, „не бива да се отличаваш от връстниците си, за да не станеш аутсайдер”, „млад си сега му е времето да си поживееш, да опиташ всичко”... 

После идва съгласието ни с тези помисли, склонността ни да извършим греха, към който ни подтикват помислите, и извършването му... А после същите изкусители, които са ни нашепвали, „какво пък толкова” и че всичко е ОК, започват да ни нашепват, че ни е спукана работата, че сме извършили нещо непоправимо, че за нищо не ставаме, че вече не заслужаваме Божията любов, че няма да се спасим и ни довеждат до отчаяние. 

Нещо подобно се случва и с вас, и ще продължава да се случва. Борбата с помислите, с изкушенията, е борба, която всеки християнин води постоянно до края на живота си. Водили са я всички подвижници, ще трябва да я водите и Вие. 

Така че моят съвет: поведете сериозна битка със своите грехове. Заявете това свое желание пред Бога и изпросете Неговата подкрепа. Заемете се с тях един по един. Започнете с този, който най-много Ви тревожи. Поведете тази битка с истинска решимост и воля да изкорените този грях от живота и от сърцето си, и не се отказвайте дори ако се проваляте отново и отново... 

В писмото си не споменавате дали имате свой постоянен изповедник, но борбата с греха е дълъг и тежък път по който дебнат много уловки.

Добре е да вървите по този път редом с някой, пред който истински сте разкрил душата си, някой който Ви познава и който ще Ви съветва съобразно с Вашите специфични душевни дадености и конкретните обстоятелства в живота Ви.