Слово за Неделя на самарянката

Версия за печат

„Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”/Ин 4:24/.

Братя и сестри! От времето на Христовото пришествие на земята реките на благодатта се изливат върху човечеството. Със силата на благодатта на Светия Дух митари са станали апостоли, сребролюбци са раздавали своето имане на бедните, разбойниците са влизали в рая, грешници са ставали велики праведници. И днес чрез чудотворните икони и мощите на светците се изливат спасителните източници на Божиите дарове.

Без тази благодат ние не можем да достигнем спасение, да победим греха, да очистим и успокоим душата си. «Без мене не можете да вършите нищо», - учи Христос (Ин. 15: 5). Тази небесна жива вода на Светия Дух истински утолява жаждата на нашата безсмъртна душа, когато пребивава в нея, просвещава ума, дава вяра и познание за Бога, влива в нашето сърце истинска любов към Него и към ближните, вселява крепка надежда и устрем към небесните чертози, където ще намерим вечно успокоение и блаженство.

Иисус Христос в беседата Си със самарянката учи, как трябва да се покланяме и да се молим на Бога. «Бог е дух, - казва Той, - и тия, които Му се поклонят, трябва да се покланят с дух и с истина» (Ин. 4, 24). Тези думи на Спасителя за някои се явяват камък за препъване и голяма съблазън, защото ние, православните християни, много често чуваме от инославни християни примерно такива думи: ''Защо да се молим в някакви храмове, специално пригодени за молитва. Всичко това е неправилно, защото Сам Христос казва – нужно е и достатъчно е да се молим на Бога с дух и истина. И не са нужни никакви кръстни знамения, поклони, многочасови богослужения, никакви пости и т. н.''

Отговаряйки на тези думи, а така също на въпроса, какво значи да се молим на Бога с дух и истина, можем да приведем обясненията на един от най-забележителните руски проповедници на словото Божие през ХIХ век Херсонския архиепископ Димитрий. Той казва: ''Моли се на Бога с дух този, който, произнасяйки думите на молитвите, ги произнася не само с уста, а с цялата си душа и сърце; който, ограждайки се със знамението на кръста Христов, гледа Самия разпнат на кръста Господ; който, прекланяйки главата си, прекланя пред Бога и сърцето, и душата си; който, целувайки с уста светата икона Господня, целува със сърцето си самите пречисти ръце и нозе на Спасителя… Моли се на Бога с истина този, у когото душата и сърцето са оживотворени от такава вяра и любов, от такива мисли и чувства, от такива надежди и желания, с каквито дишат молитвите, съставени от светите и духоносни мъже; който, като се покланя на Бога в храма, не се кланя на истуканите на своите страсти вън от храма; който, служейки на Бога с участието си в църковното богослужение, Му служи и в живота със своите дела; който, наричайки Бога свой Отец, действително Го обича, бои се от Него, подчинява Му се и изпълнява Неговата света воля, като истински Негов син; който, молейки се на Небесния Отец, да се свети в света Неговото име, не оскърбява името Божие не само с дела, но и с думи и мисли греховни. Който, просейки от Бога насъщния хляб, сам не само не го отнема от другите, а разделя всичко, подавано му от Бога, с другите – с нямащите; който, просейки от Господа опрощение за греховете си, и сам прощава от все сърце на всеки съгрешил пред него човек; който, молейки се за избавление от изкушения и нападания на лукавия, сам не поставя пред брата си препятствия и съблазни, не мисли зло за своя съперник, напротив, обича враговете си, добротвори на тези, които го ненавиждат и се моли за тези, които му пакостят; който, произнасяйки в молитва думите ''да бъде Твоята воля'', искрено е готов да изпълни всичко, което му повелява тази света воля, да претърпи всичко по волята Божия и за славата на пресветото Му име - до кръст и до смърт, подобно на Самия Единороден Син Божи, Който завършил молитвата Си с думите ''да бъде Твоята воля'', отишъл на страданията и кръстна смърт.”

Господ ни учи чрез апостола: «Прославете Бога в телата и в душите си, които са Божии» (1 Кор. 6: 20), - т. е. трябва се молим на Бога с цялото си същество, така че думите и действията на нашата молитва да бъдат израз на чувствата на нашите сърца.

Ако ние се молим без усърдие и внимание, ако не храним в душата си чувство на благоговение и си мислим за нещо друго, т. е. телом намирайки се в храма, а духом блуждаейки по светски грижи, то, очевидно, това не е поклонение на Бога с дух, защото нашата душа не участва в това поклонение.

Покланяйки се на Бога, възнасяйки сърцето си нагоре, оставяйки житейските грижи, мислейки само за божественото, за спасителното, за душеполезното, може не само в храмовете, но и навсякъде и винаги, всичко вършейки за слава Божия, винаги помнейки за Бога, за Неговия вездесъщ Дух.

Нека, да бъдем и ние, братя и сестри, истински поклонници, покланяйки се на Бога с дух и истина на всяко място, молейки Му се с цялото си същество, и телом и духом, та думите и действия на молитвата ни да изразяват нашето преклонение пред Бога със сърце и със смирена и съкрушена душа, предана на Неговата воля. Амин.