ПОУЧЕНИЕ ЗА СВ. ПАНКРАТИЙ

Версия за печат

Световната история досега не е посочила велик човек, чието нравствено съвършенство да се съизмерва с това на Богочовека Иисус Христос и чието нравствено-обновително въздействие да продължава и до днес. „Преди Него е имало много царе и господари на земята, много мъдреци. Но кой от тях – пита св. Атанасий Велики – е могъл да изпълни цялата земя със своето учение и да отклони от идолопоклонническото суеверие толкова хора?” Несравнимо е обаянието на Личността и учението на Иисуса Христа, привлекли и привличащи към себе си милиарди човеци.

Днес честваният свети Панкратий е имал рядкото щастие да бъде съвременник на земния живот на Господа Иисуса Христа. Свети Панкратий се родил в Антиохия. Когато бил дете, родителите му отишли заедно с него в Иерусалим. Там те се удостоили да видят Самия Спасител и да чуят Неговото Божествено слово. Цялото семейство повярвало в Христа и по-късно, след Възнесението на Спасителя, приело свето кръщение. Панкратий се сближил с учениците Христови, особено със св. ап. Петър. Той бил ръкоположен от него и от св. ап. Павел за епископ на сицилийския град Тавромения. Там той усърдно разпространявал словото Божие и скоро почти всички жители на Тавромения и околните градове прели християнската вяра. Св. Панкратий завършил мъченически земния си живот – езичниците го убили с камъни. Мощите на светителя се покоят в Рим, в посветения на него храм.

Много чудеса е извършил св. Панкратий. При едно негово приближаване до езическите идоли, те се срутили и паднали в морето.

Братя и сестри, идолопоклонството в неговите видими форми отдавна е унищожено, но нашият светски живот е всъщност поклонение на идоли – кланяме се на материални блага и треперим да не ги загубим, кланяме се пред земни, човешки авторитети и кумири.

За невярващия човек животът е една надпревара, някакъв препускащ влак, преминаващ покрай годините като край малки гари, а в края на пътя го очаква последната гара – гроба.

А Църквата зове към вечен живот!

И ако искаме да го достигнем, нека се качим на църковния кораб! Той ще ни приведе в страната на нетлението. В Царството Небесно, където плачещите ще се утешат, където ще се наситят гладните и жадните за правда, където чистите по сърце ще видят Бога! Амин.