Слово за Неделя 8-ма след Петдесетница

Версия за печат

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

По време на Своя земен живот Господ Иисус Христос сътворил множество чудеса. Той възкресявал мъртви, изцелявал болни, ходил по водата. И днес ние с вас чухме повествованието за чудесното насищане на повече от пет хиляди човека с пет хляба и две риби.

Всеки от нас си представя това, за което се говореше днес. Но това четене има някои детайли, които ние позволяват малко по-дълбоко да вникнем в евангелския текст. Ето вижте:

И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето,, благослови и,като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа (Мф. 14:19). Някой ще каже, ако Господ е всемогъщ, то защо се обръща към небето? Защо Той Сам не раздава храната, но поръчва това да направят учениците? Но всеки детайл, зафиксиран от евангелиста, за нас е пълен. със смисъл.

Погледна към небето. В какви случаи ние обръщаме своя взор натам? Най-често това става по време на молитва. Затова Христос ни показва, че всяко дело, даже такова «малодуховно» като яденето, трябва да започва с молитва. Господ, разбира се, знае от какво имаме нужда, преди нашето прошение, но за да ни научи да не разчитаме на своите сили, а да разберем своето място в този свят, ни е предписано да упражняваме своя дух в молитва.

Спасителят благословил хлябовете и рибите. Това означава, че тази храна вече не е просто съчетание от белтъчини, мазнини и въглехидрати, но е одухотворена с действието на Светия Дух. Това означава, че вкусването на тази храна не е просто утоляване на телесния глада, но и приемане в себе си на Божията благодат. Затова е така важно да имаме благословение за всяко наше дело, даже то да ни се струва просто и маловажно.

Разбира се, добре е да изпросваме благословение от свещенослужител. Но в нашия живот съвсем не винаги това е възможно. Тогава може, а по-точно, даже е нужно, да се обърнем за благословение за свои трудове към своя Отец..., Който е на тайно и нашият Отец, който вижда в скришно, ще ни въздаде наяве (Мф. 6:6). По такъв начин ние прекланяме своето сърце пред Всемогъщия Създател и Той, вярваме, ще ни помогне.

Даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа. Има една стара притча за това как някой си презвитер извършвал литургия, постоянно грешал на едно място. В същия манастир живял старец, който често виждал ангела, стоящ редом до немарливия свещеник. «Защо ти не поправяш нашия събрат?» - попитал старецът ангела. И чул отговор: «В това е волята Божия, хората да бъдат вразумявани от хора».

Разбира се, Спасителят не се смущавал от множеството народ. Налагало Му се да бъде и в много по-трудни ситуации (ср. Лк. 4:29), и Той можел да направи всичко Сам. Но Той предоставя възможност да наситят гладните на Своите ученици, именно, за да видят всички: и ученици, и слушатели Божието и всемогъщество и да Го прославят.

И още един детайл. Според изяснението на светите отци преломяването на хляба било някакъв предобраз на Божествената Евхаристии, която се извършва от архиереите, като приемници на апостолите, и по тяхно благословение, от презвитерите, т. е. свещениците. Това, че Господ не Сам, но чрез Своите ученици, нахранил хиляди гладни, прикрито указвало за бъдещото Тайнство на Литургията, което Църквата Христова пази от новозаветните времена.

Затова, внимателно вслушвайки се в думите на светото Евангелие, ние ще намерим в него богата храна за нашия ум и за нашето сърце. Ето и днес, опитвайки се да проанализираме само един стих, ние узнахме и разбрахме много, много почувствахме и усетихме.

А сега остава да изпълним това.. Остава да сложим ръката си върху ралото и да вървим напред, след Христос (ср. Лк. 9:62), прославяйки Го заедно с Отца и Светия Дух, на Които подобава слава и чест сега и винаги и во веки веков. Амин.