ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

"Какво е вечност?" – запитали се веднъж двама философи. Но нито един от тях не можел да отговори на въпроса.Философите решили, че ще попитат този, който пръв мине по улицата. Скоро към тях се приближило малко момиченце. То отговорио,че вечност означава,когато умреш да не те забравят. Макар и на пръв поглед този отговор да изглеждал глупав,в него всъщност се крие цялата истина за вечността.  
  
Човешкото тяло е създадено,за да служи като храм на човешката душа.Но тялото е смъртно.Какво се slucvа с душата,когато тя напусне своя храм?Тогава тя се пренася във вечността.Но не всяка душа има право да го направи.За някои души е отредено да изпитат още много болка на Земята,докато открият правия път към вечността.И докато се скитат по улиците на своето трудно човешко съществунене,все пак за душите е отредено да направят нещо велико за света!За Бог всеки един човек е специален.На всяко едно божествено творение е отредено да бъде помощник на Бог.И за всеки човек Бог има специална мисия.Мисия,според която той трябва да направи нещо добро.Още с раждането,Великият Спасител дарява на малкото безпомощно бебе безграничната си любов,за да може когато бебето се превърне в зрял и мъдър човек,да разпространи тази любов и да я превърне в нещо добро и красиво.И това човешко творение,създадено от божествената мъдрост и любов,ще остане вечно в материалния свят.Творението на любящата душа ще се запомни от нас дори и след смъртта на тялото.Любовта на Бог ще остави вечен отпечатък с помоща на хората.Сякаш ние сме просто инструменти в ръцете му.Инструменти,на които е вдъхнал живот и е дарил с ум,за да може да разпространяваме Неговата сила и мощ.  

Понякога човекът забравя божественото си призвание. И огромната любов,запечтана дълбоко във вечната му душа,започва да се заличава от лоши постъпки.Дори и в най-лишеният от състрадание човек е скрита капка от любов. Но тази капка просто е някъде потрупана с омраза в сърцето му,там ,където никой не може да я открие.Ако някой ден,този човек се вгледа надълбоко в чувствата си и мислите си,може би ще открие капчицата доброта.Тогава може би сърцето му ще затупти за един по-добър живот.Но ако това не се случи,този човек обрича душата си на страдание.Тя ще се лута безцелно из лабиринтите на съдбата си,незнайно кога ще открие истината за вечността.Злите дела,които човект е направил ще се заличат от лицето на земята и след време ще са просто мъчителна болка в бездънната яма от емоции.  

Истината за вечността понякога е болезнена. А понякога красива. Болезнена за хората,които живеят в илюзия и красива за тези,които знаят божественото си призвание.Вечността е за любящите души. За душите,които предават любовта си на другите.Душите,които са готови да помогнат на някоя безмислено лутаща се душа и да я насочат към правия път.Ние можем да открием вечността на душите във всяко едно сътвотено от тях нещо.Във някоя незабравима песен,в един чувствен и красив филм или в някое искрено стихотворение.....Но независимо какво любящите души са оставили като светъл спомен за себе си,то със сигурност ще ги овековечи.