ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Какво е вечността? Живот без смърт. Що е любов? И съществува ли вечна любов? Това са въпросите които, ние хората си задаваме и на които никога няма да можем да отговорим. Защо ли? Защото вечна е само тази любов, която дори и оковите на смъртта немогат да унищожат. Сигурно се питате как човек може да обича и след смъртта? Отговорът е прост, човек никога не умира, вярно че тялото не е вечно, но хората имаме и душа, в която се крие вечността на любовта. Понякога си мислим, че сме влюбени до полуда и сме готови на всичко за любимия човек, но след време откриваме, че любовта която си мислим че сме изпитвали е изчезнала и се е „превърнала” в „прах”.

Повечето хора смятат, че чрез богатството могат да си купят всичко, но това съвсем не е така, съществуват толкова много неща, които немогат да бъдат купени с пари. Например любовта, приятелството, мъдростта, почитта и обичта към родителите и още толкова много неща.

Любовта е творец на целия свят! Но как? А нима ние не сме създадени от любовта на нашите родители, а те от любовта на техните и така до сътворението на света! Нима без любов светът би просъществувал. Без любов светът би потънал в мрак и студ. Защото всеки изпитал истински това чувство, знае че любовта е по- силна от смъртта. Душата има нужда от любов, защото тя носи светлина и топлина, а самотата носи само мрак и студ. Любовта е нежност и отговорност, но тя е и нов живот, тя е красота и път към неизвестното, а несподелената любов понякога е и смърт. Защото в някои случаи колкото по- красива е любовта, толкова по- отровна е тя. Споделената, вечната любов е поривът на две сърца. Тя е толкова опияняваща, че в определен момент можем да забравим за всичко на света, освен за любовта.

Човекът е едно наистина странно същество. През целия си съзнателен, а и несъзнателен живот, той непрекъснато търси и иска нещо –дали ще е сигурността на майчината прегръдка, повече пари или успешна кариера, той се стреми с цялото си същество към него. Най-голямото предизвикателство за човека остава любовта. От хилядолетия наред той се стреми да разбере същината на това чувство и защо някои хора никога не успяват да го изпитат.

И все пак защо търсим любовта? Толкова ли е важна тя за нас, за съществуването ни? Да, важна е! Всъщност всички ние разбираме истинския смисъл на живота, едва когато се влюбим. Някой бе казал, че любовта е солта на живота. Аз бих казала, че тя е онова сладко усещане, което ни убива.

При любовта има един неписан закон – колкото даваш, толкова тярбва и да получаваш. При нарушаване на баланса идва и голямата драма за човека. Да обичаш, а да не бъдеш обичан, е най-голямото наказание на света. Да искаш някой толкова силно, а да не можеш да го имаш, е състояние, през което всеки преминава рано или късно.

Любовта е религия,  която всички ние изповядваме в желанието си да постигнем хармония с душата си.

Любовта е вечна, любовта е свята. Тя е началото и краят на всичко и стремежът ни към нея е разбираем,  защото тя е тайнствена и непозната. Всеки иска да реши загадката, но малко успяват да намерят отговора и.

Любовта е грехът, който Бог е забранил на Адам и Ева, но те не се вслушват в съвета на своя създател, вкусват опияняващата нежност на любовта и биват наказани за това. За нежността, за вечната красота на любовта ние сме готови на всичко, дори да жертваме живота си. Любовта представлява стремеж към другия и стремеж към себе си, стремеж към необятното и непознатото и стремеж към сивото и познатото.

При Рамадан и Силвина всичко започва като невинна детска игра, която прераства в любов. Те не са преминали инициацията, затова биват разделени изминават толкова години, но любовта им не угасва, а остава все така пламенна и чиста. Ето това е вечна любов – вечността е за любящите души, за които няма граници и които преодоляват всички препятствия на съдбата.

Гърците твърдели, че в началото хората били по двама –свързани помежду си, но те станали много силни и боговете ги разделили и разпръснали по света. От тогава ние търсим половинката в живота ни, този човек, който ще запълни празнината.

Любовта е навсякъде около нас, дори и в най-малките неща, просто трябва да се огледаме и ще я видим. Тя може да ни срещне навсякъде – дори и на улицата, но за да стане това, трябва да отворим сърцето и душата си за нея.

Колкото и да се страхуват някои хора от любовта, те трябва да и се отдадат, защото рано или късно сърцето само ще си потърси това, което дълго време му се е отказвало.

Любовта е вечна. А вечността е за любящите души. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни и недостижими. Ето как е станало преди осем века.

Един въртящ се дервиш намерил освобождение в танца – озарен от всеки аспект на Бог, разбил закърнялата природа, поел по пътя на съвършенството със смирение. Така той, неугледният, странният, провокирал един от най-почитаните мевляни (учители) от началото на тринадесети век да намери единството, където няма граници. Единство, отвъд триизмерното възприемане на света. Дервишът се казвал Шемс, а мевлянът – Руми. Последният, вкопчен в любовта, веднъж танцувал цели тридесет и шест часа. В този танц „един вулкан на любов е изригнал, стопявайки в любов всичко около себе си.”

Недостигнала това съвършенство на любовта  във вечността, мълчаливо предпочитам неподражаемото рубаи, оставено ни от Руми, в превод от Здравко Станев:

Вечността чака

зад прозрачната врата

на всеки момент.

Люби възлюбения

и тази врата

с размах се отваря;

вечността

влиза и вино разлива.

Който пие

Вече не отрезнява.

Любовта може да ни връхлети със своята прелест като пролетен ден. Влюбените души все едно не вървят по замята, а витаят в облаците като птици. Умът им се рее из небесната синева, а денят им минава в очакване на любимия. С други думи любовта е сливане на небесното и земното.

Бог е любов. Особено внимание заслужава интерпретация, основана върху една от централните идеи в автентичното християнство, изложена в Евангелие от Йоан. Без любов, човекът е окаян в собственото си съществуване и само чрез Божията любов може да спаси душата си в един изпълнен със страдание свят. Според Лев Шестов божествената реалност представлява изкупление за човешките мъки в един абсурден и изпълнен с жестока безнадеждност свят. Според К. Ясперс мислимостта на Бога става пример за всяко същностно философствуване, което не придава на битието сигурността на знанието, а му дава свободата на избор като “поставя ударението върху любовта в света”. Така теоретичната метафизика преоткрива един висш принцип на същинското християнство.

Безкраен път е любовта. Път през живота и път през смъртта,път през вечността и път към Бога. Тя е път към другия и път към себе си. И ако някога успееш да преминеш дългия път на любовта, ще достигнеш до вечното щастие!

Какво е вечността? Що е любов? И съществува ли вечна любов? Това са въпросите, които водят света. Чела съм книги, чувала съм от различни хора думите, с които смятам да завърша и мисля че това наистина е вярно. Както вече казах, любовта е творец на целия свят, но най- важното е че „ Любовта ще спаси света!!!”

В крайна сметка единственото, което трябва да направим, е да се обичаме. Сложно, нали? Но същевременно толкова просто и ясно. Както беше казал Шекспир: ,, Живеят само влюбените. Останалите просто съществуват.’’  За това нека живеем истински-вечно, не само да съществуваме.

P.S. Хора, обичайте се днес, защото утре може и да нямате този шанс!!!