ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Стоиш отново тихо приседнал до мен и се вглеждаш в необятния простор... Пак си замислен, отново си разочарован от нещо. Какво ти има? Какво те измъчва? Здрав си, семейството ти е прекрасно, какво ти липсва? Отново ли си се отдаваш на празнотата, отново ли отричаш любовта?

Започни от днес да не се тревожиш за минали неща, миналото няма да се върне, а няма и да ти донесе по- добро бъдеще.... и... не се тревожи за утрешния ден, само ти можеш да го направиш хубав, само ти можеш да му вдъхнеш прелест. Затова изживей първо пълноценно днешния! Погледни се в огледалото и виж себе си - личност, която заслужава уважение, личност, която е достойна за живот на тази земя... Обикни себе си и после другите, за да може любовта ти към тях да е истинска. Живей с цената на всичко, преодолявай препятствията по пътя си... Откривай красотата в обикновеното около теб и преоткрий дори най- простичките неща, защото те дават смисъла на земното ти съществуване. Поне за миг се отклони от утъпкания път и поеми по пътя на непознатото, на това, което ти носи жадуваното спокойствие. Не следвай точно правилата, наложени ти от друг... отдай се единствено на себе си и на любящата си душа. Носи винаги детското в себе си, за да имаш сили пред изпитанията на живота, които ще те усъвършенстват и ще придадат смисъл на пролетното дихание. Не позволявай на липсата на кураж да унищожи стремежа ти към по- доброто бъдеще... Дарявай живот и ще получиш такъв. Нищо няма да убие желанието ти да обичаш и да раздаваш любов. И... погледни с нова вяра към човешката доброта, макар да си мислиш, че вече я няма. Повярвай... Отвори сърцето си за хората, раздавай им от своята доброта. Не мисли, че си съвършен и не вярвай в съвършенството на другите, защото нищо не може да е съвършено в една несъвършена земя. Просто бъди добър и обичай...Осъзнай, че ти и само ти си отговорен за своето лично щастие. Затова от днес тичай отново по поляните като дете, рисувай, сънувай, мечтай и се отдай на несъвършеното съвършенство, защото... животът е един и минава толкова бързо... Ти си един, ти си един и единствен, и обичан, ти си един и обичащ, защото си човек, защото си Вечен сред преходното, защото „Вечността е за любящите души”

Ти си жив, когато обичаш, когато се изправяш срешу болката и спираш сълзите, давайки път на усмивките... Ти си истински, когато преглъщаш обидата и отново прощаваш. Ти си добър, когато помагаш на другите да се справят със страховете си. Ти... си толкова красив, когато благодариш на Бог за това, че имаш възможността да видиш цъфналата роза и кацналата на нея пеперуда. Ти си вечен, когато собствената ти болка не те прави сляп за болката на другите. Ти си мил, когато докосваш сърцето на другия с нежност... Ти си вечен, защото обичаш и защото дори пеперудата, кацнала на розата, те обича. Сигурна съм!

Веднъж ти ми каза: „Погледни в очите ми. Какво виждаш?” Огледах се, погледът ти беше празен…Нима не си срещал любовта преди, нима не си обикнал себе си, нима не обичаш синьото небе над теб? Ти замълча. Може би нищо не си разбрал от думите, които досега изричах...

В този миг ти продума: „ Не, аз разбрах всичко, разбрах, че трябва да се наслаждавам на живота и да ценя всяко едно негово богатство, но... е трудно в този свят, изпълнен с лъжи и мъка. Трудно ми е да виждам страдащите, безпомощните и самотните. Не мога да им помогна... защото съм слаб пред тези злини.”

Не, не си прав! Аз не съм Бог, за да те съдя, не съм и твой съдник. Аз съм едно дете, което съзнава стойността на истинското щастие. Самата аз се опитвам да живея и да търся красотата първо в себе си и после в околните.Ти не си слаб, не може да си слаб, та ти си човек, ти си най- силното същество на света! Как не можеш да помогнеш на страдащите? Покажи им просто, че мислиш за тях, погледни ги с надежда, за да се почувстват значими, погледни ги с любов. Придай им малко от своята вечност. Не върви в коловози от правила, не се опитавай да бъдеш някой друг, бъди себе си и ще достигнеш до блаженството на душата си, защото аз знам, че тя е любяща и е вечна...

Вечността е съвършенство, а съвършенството е твоята съдба...

И аз понякога си мисля, че съм слаба. Но аз съм слаба и безпомощна пред красотата на утрото, пред съвършенството на майката, която гледа с любящи очи своето дете, пред свободата на птиците, разперили широко крила сред небесната шир... Слаба съм и много щастлива! Щастлива съм, когато виждам как светът е потънал в своето блаженство, как хората, запазили своята хармония, се обичат, как даряват един на друг искреност, как си прощават и отново грешат. Да, в това е красотата на вечността! Защото нима ако хората бяха безгрешни, щяха да си прощават? Нима ако хората не се вглеждаха повече един в друг, щяха да имат толкова вътрешна красота, която да ги издига до лъчите на слънцето?

Вечността се изразява в това да имаш смелостта да напишеш по облаците            „ Обичам...”, да се въздигнеш с пеперудени крила до своята свобода и да я цениш  и пазиш докрай, да можеш да се отдалечиш от злините и да забравиш обидите, да се отдадеш на своето вътрешно спокойствие и да даряваш на околните само доброта.

Вечността е за душите изпълнени с:

Любов към майката и семейството- свещена е.

Любов към живота- най- ценна..

Любов към любимия- толкова вълнуваща.

Любов към хората- израз на омиротвореност.

Любов към себе си- съвършенство.

Затова... Позволи на светлината вътре в теб да озари целия свят и твоите радости ще бъдат толкова много, колкото са и звездите. Замени всеки страх с надежда и вяра. Така всеки път, който си избереш, ще бъде правилен, цялата вселена ще ти съдейства. Просто повярвай! Повярвай в себе си! Вмъкни в живота си само музика и смях и ще видиш, че след всяка буря в живота ти ще идва дъга- пъстра и красива- като теб самия. Имам смелостта да изрека най- голямата истина, а тя е, че сърцето ми е любящо за всичко земно, а душата ми- за всичко вечно.