ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Тихо, тъмно и спокойно е...отново вървя по същата пътека…в търсене на спасение за моята душа. Този път няма да се предам, няма да се откажа и да се върна назад...назад към самотата и отчаянието. Вървя и все по-стръмен става пътя ми...все по-тясна става тази непозната и тайнствена пътека...Вървя все по- нагоре и по-нагоре и си мисля какво ме доведе тук...какво ме промени и ме поведе по тази пътека към върха на планината Синай...това толкова далечно място от дома... ”Господи Иисусе Христе Сине Божи, помилуй мене грешната”.  

                                       * * *

„..И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?” [Лука 10:25-27] 

Човек винаги ще изпитва любопитство към необятните и непознати кътчета на вселената...И колкото и да се стреми, разумът му никога няма да разгадае тайните й...Все пак хората се опитват да намерят онези универсални отговори, други откриват истината в съвършенството на Божието съществуване. Междувременно човекът намира себе си в непрестанно пътуване докато не осъзнае, че всяко нещо съответства не само на своето място, но и на своето време, и че Бог, Който е единствен и вечен, понеже „нито един отрязък от време щеше да отмине или да дойде, ако Той не действаше и не пребъдваше”.

По природа у човека е вродена идеята както за доброто и злото, така и за нещо, което съдържа в себе си безкрайното съвършенство или такова, което не е ограничено от каквото и да е несъвършенство. Ето защо още от древността хората вярват и се уповават на нещо, което е по-висше от тях, нещо, което определя живота им тук на земята. Чрез християнството, човек преосмисля себе си, разсъждавайки върху абсолютната идея за Бога, който е вечен, всезнаещ, всемогъщ, източник на добрина и истина, творец на всичко видимо и невидимо...

                                       * * *

...А Той му каза: в Закона що е писано? Как четеш?  Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Вечният живот е като награда за онези, които са отдали съществуването си в спазване на Божиите заповеди, отвяряйки сърцето и душата си за любовта към Бога. Преминавайки през изпитанията на Божията любов с вяра и надежда у Бога, човек става достоен за вечния живот. Ето защо стремежът към „живот вечен” е трудно постижим, но е осъществим единствено за „любящите души”. Онези души, които са готови да се откажат от всичко материално в името на Бога и да не се откажат от Бога въпреки страданията, които трябва да понесат. Все пак Бог ще даде на всеки толкова колкото би могъл да понесе. Както и в разказа за дълготърпеливия Йов, който превъзмогна загубата на цялото си богатство, приятелите и дори семейството си, но не се отказа от Бога, дори когато губеше и тлеещото си тяло. Именно силно любящата душа на Йов му донесе смирение, търпение и сила да не загуби вярата и надеждата си у Бога.

Любовта в християнския смисъл не е емоция. Тя не е състояние на чувствата, а на волята, което ние по природа проявяваме към себе си и трябва да се научим да го проявяваме и към другите хора. Ето защо освен да възлюби Господа, християнинът трябва да заобича и своя ближен. А пример за това кой е ближен на човека получаваме ясно от притчата за добрия самарянин. Милостта на един непознат към друг, който е изпаднал в беда, е пример за безвъзмездната обич към ближния, към която всеки трябва да се стреми. Също така показва, че човек не трябва да разделя хората по отношение на това къде живеят и от кой народ са, тъй като всички на Земята сме Божии чеда. Ето затова любящото сърце заслужава да наследи след земния си път онова блажено и райско място, което наричаме Царство Божие или така търсения "живот вечен" в името на Бога.

                                      * * *

Вървях все по-нагоре и по-нагоре...и търсех да намеря път, по който да намеря крепкостта и смирението, необходими, за да мога да се радвам на Бога – и не го откривах, докато не приех ходатая между Бога и човеците, човека Христос Иисус (1 Послание до Тим. 2:51), Който зове и вика: Аз съм пътят и истината, и животът... Така и в търсенето си открих, че опрощението и промяната са възможни по всяко време и навсякъде,  щом любовта на Отец, Син и Светия Дух докосне сърцето ни. Тъй като неописуемата Божия любов ще влезе у онзи, който отвори сърцето си. Погледът ми се насочваше  към вечността и аз не съдех повече кой е лош или добър, а единственият ми въпрос беше: Колко далече съм още от Него?... Ето защо молитвата ни трябва винаги да бъде лична – Лице в Лице. А в това е и тайната на живота: благодатта на молитвата е придобиването на вечността, ключът към живота след смъртта. Пътят от ума към сърцето...