ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Какво значи да обичаш?... А какво значи нещо да се цени или уважава? В днешната, пронизана от меркантилност и бездушие действителност, е истинско събитие някой да си зададе именно тези въпроси, даващи отговор къде точно се крият жизнените ни сокове, чрез които да се пренесем в света на вечното и безсмъртното. Ценностите  не само се възпитават, но и създават от отделната индивидуална личност,  търсеща близост и сродна нишка във всеки един момент от земното си съществуване.

Вечността е именно онова понятие , което не прави разлика между миналото , бъдещето и настоящето, но в днешно време човекът рядко до стига до истината, че само мислите му и чувствата създават подкатегориите на вечността . Само нашето съзнание може да визуализира нещо , което се е случило в миналото , но не преценява че мислейки за него на този етап гради бъдещето , а моментът , в който текат тези мисли , е настоящето. Само че по тази логика една секунда , от мислите ни в настоящето , минава веднага в категория минало, нали така? Която пък секунда е сътворила част от бъдещето ни...Точно тези разсъждения ни отвеждат до извода , че вечността е сложна плетеница от бъдеще , настояще и минало . Но кой може да стигне до тези така целомъдрени мисли ? Отговорът е ясен – само чистите и любящите души , изградили в себе си съзнание , независимо от материалните окови на земния свят . Земята е преходна , а смисълът на човешкото сеществуване е в неговото самоусъвършенстване , умствено развитие и духовно съзряване . Масата от хора живее просто , за да оцелее , просто за да живее , както се казва ‘докогато Господ му е отредил’ . Всеки от тази маса е съдал непреклонна зависимост на ума и душата си от нещо или някого, от Господ , от някаква собствена мисъл или от дадено събитие или ситуация . Всъщност  Бог не е това , което всички си мислят – някаква висша сила , която стои там горе , следи за нашите прегрешения или добри дела и определя дали ще отидем в Рая или в Ада . Чистата истина е , че Бог е във всеки един от нас , да , той наистина е винаги с нас , но само защото ние го създаваме в самите себе си , градим го постепенно и постоянно и именно нашите постъпки и действия оформят личността ни . Всяка една мисъл гради душата , гради външното ни излъчване , харизма и т . н . Именно любовта към природата , към хората , към всяко нещо което правим създава крaсивите неща , уникалните моменти , невероятните преживявания или прекрасно свършената работа в офиса,  например ,с ъщо е признак на любов и всеотдайност към собсвените ни действия . Съответно тази любов ни отвръща  и човек получава истинското удовлетвориние . Всяко нещо , което се случва в Ума ни може и се материализира в действителност , но само ако нашият вътрешен Бог е достатъчно силен и могъщ можеда го направи реалност . А силата му е правопропорционална на количеството  любов , с което гледаме света около нас . Именно Богът вътре в нас сътворява вечността , умението да се правят  светкавично бързи преходи през трите измерения на земното време . Така , за да се създаде вечността се изисква вътрешна мотивация  , чисти помисли  , изпълнени с вяра в собсвените сили и възможности . В съчетание с личната всеотдайност , която индивидът оказва към останалата част от света , човешката душа става част от Вечното . Основата на вечността се гради в осъзнаването на собственото ни Аз . Колкото повече осъзнаваме себе си , мястото и ролята ни в обществото , толкова по-бързо ще нараства личният ни Бог , а очите ще виждат с повече любов към всичко , което ни заобикаля . Всяко нещо в нашето бите има значение . Оттук започва осъзнаването .

Със отварянето на очите си сутрин , аз си казвам , че денят е прекрасен и ставам от леглото с усмивка , защото зная , че сякаш с тази моя мисъл съм посадила цветя по пътя , който ще следвам и който следвам в момента . На следващата сутрин - пак се събуждам с позитивизъм – казвам си същата реплика , но този път  вече съм сътворила и  слънцето , което ще огрява моята пътека . Така градя своя свят , своя паралелен на реалния свят , който един ден ще се слее с действителността . А за хората , които когато се събудят се чудят от  кой недостатък на заобикалящия ги свят  да захванат в мислите си или  за тези , които постоянно бъркат в чуждите животи , мисли и чувства с жезъла на злобата ,  така наречената вечност ще ги остави да повтарят първи клас в училището на земния живот доста дълго време . Ето как всеки избира сам пътя , по който да върви . Всеки чрез своето вътрешно желание трябва да намира по едно хубаво нещо дори в най-негативната ситуация , за да може да я преправи и трансформира . Именно любящите души градят света , тъй като те съдържат в себе си по един собствен Бог , който се явява част от цялостното понятие Господ . Ето затова Господ е любов - защото всяка личност може да го преоктира в себе си , да го поддържа докато не стигне до най - висшата си форма – Вечността . Точно тогава душата е изпълнена с мъдрост и с висш Разум . Само истинските   ценности биха издигнали душата до тази кулминационна точка в екзистенцията . Именно Любовта към труда , семейството , честността и верността към ближния са качествата , които трябва да залегнат в бъдещите поколения,за да могат да се формират любяши същества , способни да надломят живота и да станат част от историята на вечно съществуващия свят . Героите , в днешно време ,  са именно така наречените обичливи души , защото успяват чрез неземна воля да устоят на буреносните вълни на материализма , злобата и бездушието , безкористние постъпки и алчността. Те са истински борци , тъй като отстояването на собствената ценностна система на фона на несъществуващата такава в обществото , е истинска победа над битовото злободневно съществуване и истинска духовна битка в борбата за възвишаване на истинското и доброто в поколенията занапред . Тези хора имат различни духовни интереси , създали са  широк диапазон на възгледи , те са космополити , личности , които чрез своето мислене обогатяват света . А той има нужда от развитие и съвършенство не само в сферата на технологията , икономиката , региналното развитие и мениджмънта (както и в други подкатегории на глобализацията) , но и от  духовно исрастване . Всекидневно трябва да се питаме дали това , което вършим в момента , се изисква в името на нашето рзвитие  или не ,за да оставим диря след себе си и отпечатък в някоя от страниците на книгата , наречена ‘Вечен живот’ . Животът ни на Земята е само един миг и трябва да го използваме пълноценно . Човек трябва да съзнава всеки един слънчев лъч , всяка една усмивка , да чува песента на листата , поклатени от лекия вятър , и да остави цветовете на природата да го превърнат в истиска чиста любяща душа . Точно тези моменти посяват любов , която расте и превзема малко по малко всяко кътче от живота . Така и Бог вече може да престъпи през прага на личното ни Аз и да стане част от него . Така се ражда доброто у човека , което успява да го издигне над всяко едно страдание или мъка . То дава сила и енергия , с която да обичаме и да надживяваме трудностите . По този начин личното Аз претърпява промяна и успява да израсне на друго , следващо ниво, което се помни от енергията на висшия Разум . А дорото съществува , както и добри хора . Оглеждайки се за тях  ,се оглеждаш и за доброто вътре в себе си. То крепи и раздава обич и разбирателство , както към най-ближните,така и към всеки , погледнал на свта през очите на Вярата.

Всяко любящо същество е един създател,творец на една картина,от която струи светлина и лечебна топлина.Сюжетът , обаче , всеки сам избира , а четките и боите в случая са човешките взаимоотношения , които всеки от нас създава с околния свят , мислите и чувствата . Така картината остава завинаги вписана в паметта на водата,на въздуха и земята и подклажда огъня на страстта за живот в един по-хубав свят . За обичащите няма граници - те живеят и на витално, и на ментално,и на трансцедентно ниво.Прескачат от едно времево състояние в друго , а мисълта им стига до другия край на света и обратно в рамките на една секунда .Удивително е колко вътрешна свобода дава любовта - рисува цветове и багри в съзнанието на душите , а те ги пресъздават в реалния свят , подтикнати от надигащото се вътре в тях чувство на удовлетвореност и пълноценност . Именно това чувство е връзката между земното и неземното , то е магистралата , по която всеки може да се впусне с каквато си поиска скорост , за да стигне до вечността – още едно измеримо чувство , което се измерва чрез въображението си .

Тези мотиви са засягани пряко или косвено от много писатели и поети , както и от бащата на българския модернизъм - Пенчо Славейков . В пейзажната си лирика авторът постоянно търси хармония и дори страданието от невъзможна любов , изразено в баладата ‘Неразделни’ , е превъзмогнато чрез неземна воля и сили в името на споделените чувства.Но  това единство на любов се осъществява в едно друго измерение - във вярата за прераждането на душите: ‘За сърцата , що се любят , и смъртта не е раздяла. . . ’ Дълбоко залегнал в творчеството на поета е именно мотивът за преодоляване на скърбите и духовните мъки чрез силата на волята и обичта .

Така, възпитавайки любов и уважение първо към себе си, надниквайки първо в душата си,човек прави първата крачка към себепознанието и откриването на Бог . Нека всеки да открехне вратата на любовта и вярата , за да може те да освети всеки един ъгъл от личното ни пространство и да се придаде смисъл на съществуването . По този начин човек едновременно  става част от множество светове и се вписва във Вечността , оставяйки отпечатък върху бъдещите поколения , които от своя страна ще съградят още  по - добър свят , отколкото ние можем в днешно време . Човек или избира да живее или просто избира да съществува,или сътворява и контролира съдбата или тя успява да начертае пътя му . Вечността приема в обятията си само смелите и любящи души,които имат силата да обичат , сътвояват и отстояват . Нека да бъдем от тях!