ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Инатът е най-лошият съветник, когото моят скромен житейски опит познава. Но когато обичаш някого твърде много, си готов на всичко. Не бях съвсем точна, когато казах, че инатът е най-неподходящият съветник, защото той ти дава грешен съвет във всички останали случаи, освен когато любовта се намеси. Да обичаш на инат значи да обичаш някого заради самия него или по-точно въпреки него. Една майка дава живот на детето си на инат, знаейки, че го очакват бури и порои. На инат живеем, на инат обичаме. Нараняваме най-обичаните от нас хора и се надяваме те да ни обичат на инат - въпреки нас. Умело прикрита зад остроумието на времето и брулените хълмове на съдбата е и вечността. Казват, че тя е за любящите души. Навярно са прави, защото на инат смъртта да победиш не можеш, но на инат живота да живееш можеш. И докато плътта кротко чезне в земните недра, една душа целува друга, опъва нежно най-тънката и струна и изпитва верността на нейната привързаност.

Това направила и Ехо - нимфа от гръцката митология. Тя обичала Нарцис въпреки неговата себичност. И когато напролет жълтият му цвят отправи молитва за вечна и неповяхваща младост, Ехо е там, усмихва се и изрича любовното предсказание на вечността.

Увековечени в светостта на овехтелите Шекспирови страници са и Ромео и Жулиета - любящите души на два враждуващи рода. Тайно и на инат те решават да се венчаят. Но не, за да се опълчат срещу своите родители, а защото зад ината им се крие любовта. Те свързват любящите си души в едно съвършено цяло, въпреки несъвършенството и порочността на света и преходнсотта на живота. Любовта между Ромео и Жулиета им обещава вечност. И когато току-що събудилата се от приспивателното Жулиета вижда своя любим Ромео бездиханен, любовта изпълнява своя обет и превежда любящите им души nрез райските врати на вечността.

С проникновени размисли и интимни откровения за любовта, греха и вечността са пропити и стиховете на Пейо Яворов. Няма как да не сте чували за поета и неговата Мина. Любовта на Яворов към нея тлее в неговите вени и се слива с мастилото на неговото перо, когато той пише “Две хубави очи” и “Вълшебница”.

Лирическият герой се чувства грешен и порочен, но се пречиства и издига ореола на светостта и вечността над своята любима. Това не е просто любовна история, защото това не е последната страница от нея. Обичта, с която Mина прегръща Яворов, го вдъхновява и провокира да сподели най-съкровените трепети на любящата си душа в стихове и рими. Изписаните листи шепнат тайната на вечността. Яворовите рими винаги ще разказват за тази любов и тя ще се превърне в нечие друго вдъхновение. Мина Тодорова умира на 20-годишна възраст от туберкулоза. Ако е истина, че душата се оглежда в очите, то нейните „две хубави очи“ няма никога да се затворят.