ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал що дрънка.

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада. Другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят. Езици ли са ,ще престанат. Знание ли е, ще се прекрати. 

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах. Откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най- голяма от тях е любовта.

( 1 Коринтяна 13 Глава )

Човек живее, расте и остарява. Често се люшка от една крайност в друга, възгледите му се променят, но стремежът му неизменно го следва. Стремежът помага на човешката душа да върви напред и нагоре. Неговите коси никога не побеляват. Този стремеж носи името Любов. Тя е велика сила. Единствено любовта има могъществото и способността да отведе онези души, които обичат, и които бъдат обичани, право към вечността. Тя оформя щрихите на човешкото съществуване, подобно на Създателя. Всеки човек има възможността да се докосне до храма Божий. Условието е да приеме любовта в сърцето си - обичта към ближния, обичта към Бога, та дори и тази към врага. Нека не забравяме проповедите на нашия Иисус Христос и прощаваме прегрешенията си едни спрямо други. Моралът и вярата в силата на любовта са служели за основен регулатор на взаимоотношенията още в зората на човешката цивилизация. В Евангелие от Матея, гл. 5:42-45, Христос проповядва следното: ,,Слушали сте, най-сетне, и това, че бе казано: ,, Обичай ближния си и мрази врага си!”. Аз пък ви казвам: Обичайте и враговете си и добро правете на ония, които ви мразят, за да бъдете достойни деца на Всевишния! Бъдете милосърдни, както е милосърден и Вашият небесен Отец!”. Тези слова, заедно с идеята за милосърдие и състрадание и вярата в силата на любовта към ближния и Бога, остават в основата на християнската религия от древността до днес.

Убедена съм, че в душата на всеки човек е скрита любовта. Тя е онзи свещен огън, който поддържа сърцата ни живи. Толкова много любов има по света. Тя е навсякъде около нас. Единствено истинските, неподправените чувства и емоции съхраняват човешката душа жива дори и след смъртта. Любовта, искреността, милосърдието, вярата в доброто са тези, които отвеждат душата на хората в царството на Всевишния. Това е най-прекият път към вечността. Любовта е като малко зрънце, подарено ни от Бога с много обич и нежност. То постепенно се развива в красивата детска душа и жадно поема от майчината ласка и силната бащина ръка. Щом това прелестно зрънце порасне, то се превръща в пъстро цвете, чиито багри преобразяват душата на човек. Така хората откриват пътя към Бога, към ближния, към любимите хора. Дори и след смъртта душата им продължава да трепти. Тя никога не умира. Животът във вечността е най-голямата награда, която Творецът изпраща на всеки, извървял достойно своя земен път. Любовта е винаги търпелива и добра. Тя никога не угасва. ,,Любовта няма край”. ( Библията)  

Любовта усъвършенства както отделната човешка душа, така и обществените отношения. А злото, ненавистта, завистта не могат да бъдат безкрайни. Техният край се вижда в мотива за страшния съд, където ,, ще бъде плач и скърцане на зъби” (Матея 13, 47-50). Отричайки любовта ние отричаме своята собствена същност. Та нали именно от любов сме сътворени. Обичта към ближния е изведена като необходимост и универсална норма в притчата за Премъдростта, която прославя себе си със следните думи: ,,С три неща се украсих и станах хубава пред Господа и пред човеците: единомислие между братя, любов между ближни и мъж и жена в съгласие помежду си”. Християнството извежда любовта към ближния като абсолютна норма. В основата на това лежат проповедите на Иисус за равенство на хората пред Бога. Царството Небесно е мечта за мнозина. Всеки би могъл да се докосне до него, без значение дали е богат или беден. Условието е да отвори широко своето сърце за любовта. Всеки сам трябва да се вгледа в себе си, да потърси и да открие обичта. Тя е единственото оръжие срещу злото. Само любовта помага на хората да се докоснат до Бог, да живеят във вечността. И нека не забравяме, че ,,Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина. Всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…” ( 1 Кор.13:4-8 )