ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Какво е за вас вечността? Хилядите звезди на небето, които блещукат в нощта? Галактиките отвъд нас? Или може би любовта, витаеща наоколо?

Всеки един от нас живее във своя собствена „вечност”. Всеки един от нас създава свой собствен свят, подтикнат от фантазията и разбирането си за обкръжаващата го среда. Ние сме такива, каквито са и нашите мечти ,  и никой не може да промени това. Изменяме се по характер, но онази част, която ни води, която ни управлява, си остава там завинаги, непокътната от чуждото влияние. Всеки може да сгреши, а в следващия момент да се поправи, но трудно ще бъде на онзи, който по природа е свит и скромен, да се превърне в пълната си противоположност. Но напрaви ли го, той несъмнено ще види света по различен начин, уникален за него самия. Това е нашата задача в този живот – да го опознаем от всичките му страни и да се научим да преодоляваме неговите трудности, независимо какви са те. А вечността си остава цялостна, непроменена, но пречупена през погледа на всеки един, различна...

Къде е липсващото звено в тази верига? Без кое нещо ние не бихме могли да живеем и да преживяваме? Кое е това чувство, което ни понася на крилете си и не престава да ни удивлява, да идва при нас винаги по различен начин и време? Тя е. Тя е нашата приятелка, която  ни съпътства и помага, заради която сме се появили на този свят. Понася ни на своите криле и ни кара да се усмихнем, но винаги по  различен начин, неповторим, подхранен от различното усещане, от  различнта действителност. Тя ни помага да покажем себе си в  най-добрата си светлина, тя ни кара да се чувстваме като деца, беззащитни и отдадени на другата  половина, която ни изпълва, която подхранва нашата радост, душевна  хармония. Хората казват, че тя създава нашата вечност. Само тези, които са се докоснали до нея, са осъзнали сивотата на миналото. Само  тези, които обичат  –  живеят, а останалите просто съществуват...

Кой може да оспори тези факти? Кой може да се бори с това, което контролира нашият живот?

Много от нас смятат, че любовта носи само нещастия, раздели и караници. Много от нас са убедени в неистинността на това чувство, смятат, че то не съществува, но истината е че просто не са го открили. Истина е, че много от нас разчитат не на духовната, а на  плътската любов, която носи удоволствие, но не и храна за нашата душа.

„ ... любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истина ;  всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. ...” ( 1 Кор. 13:3-8)

Да обичаш означава да търсиш. Но не през десет планини в десета, а  в сърцето си, в душата си. Да обичаш, означава да осъзнаеш  собствените си недостатъци, и въпреки тях, да преодолееш страха от непознатото и да се впуснеш в океана от мечти, който никога не пресъхва. Да желаеш човека отсреща, не означава само да го харесваш, да имаш общи интереси с него и да се чувстваш добре в неговата компания. Това означава да си привлечен от него толкова силно, че да не можеш да се отделиш от прегръдката, от нежното докосване на неговата длан. Влюбените гледа в една посока, техните ръце доброволно са се свързали в съюз на  разбирателство и хармония, те се обичат въпреки всичко, въпреки всички...

Така е представена нашата вечност, водена от любовта – две души слети в едно.

Винаги можем да видим звездите в лунната нощ, но малко хора имат щастието да се докоснат до тях, да усетят светлината им в пълното си  великолепие. Всеки ден виждаме луната, но не сме Нийл Амстронг, който се е разхождал по нейната периферия и е усетил различна от земната гравитация. Вечността надали е нещо, което можем да видим, но винаги можем да я усетим в прегръдките на любовта, защото ние се  раждаме не само за да живеем, но и за да обичаме!