ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Когато затворя очи и отпусна дихание, облаците на ежедневието се разпръскват и пред мен се издигат изящни седефени колони – образи на вечното в живота. Най-здравата и дълговечна колона, неразрушима от корозията на времето, определено е тази - издигната от дълбока, чиста, Христова любов. 

Да дариш Богу любов, да потърсиш любов, да просветлиш нечия душа посредством обич, да инспирираш любов… - това е ключът към вечността…

Защото всеки от нас обича, но не всеки обаче е познал истинската обич.

Някои човеци таят силни чувства към новите си телефони, лаптопи, дрехи, материални пособия от бита; други изпитват изкривена любов относно своята користна личност; ала има и трети вид хора, познали истинската, дълбоката любов – а именно и вечната такава. Те обичат семействата си, своите близки и приятели, но също и – на най-силно ниво, повече от всичко друго - Бога, неговия син Иисус Христос, вярата в утрешния ден, бидейки избистрили сърцата си от и с това.

Вечността е именно за людете от третия изброен вид: обожените, обикнали Бог и доброто…

Навярно някои от вас ще се запитат защо точно любовта на третия вид люде е безсмъртна.

Е, аз зная отговора…

…Както и всеки, докоснал се до Бог с топли чувства и смирение, до Бог и неговия син Иисус, който изкупи греховете ни чрез неистови страдания; който изцери десетки болни и се пожертва за нас, човеците… от любов.

А ето го и самият отговор:

Истината е, че двата вида обич, що изредих по-горе (като втората е по-скоро злостна гордост), са недълговечни. Първата касае материалност, вещественост, материята обаче не е безсмъртна. Втората отравя душата и я погубва; спомните си що казва относно нея Св.Исаак Сирин: “…Смирението предшествува благодатта, а самомнението предшествува наказанието.” Това пък, що унищожава алтернативата любовта към материята да биде вековечна, е че телефоните и лаптопите еволюират с всеки изминал ден, моделите се сменят от ефективен относно комуникация или друг вид работа към по-ефективен и снабден с по-голямо множество от екстри; обичта относно тях също отминава... Дрехите пък отговарят на мода. А модата е преходна.  Така че и любовта към предрешенията е просто темпорален субект, касаещ наличност в даден сезон…

“И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” – казва великият просветител на човечеството, Иисус Христос.

Относно любовта към материята се изказва и Старецът Паисий Светогорец:

“…желанието на сърцето само по себе си не е нещо лошо. Но когато някакви неща, макар и не греховни, заемат част от сърцето ми, тогава те намаляват любовта ми към Христа. Затова такова желание също е лошо, тъй като чрез него врагът възпира любовта ми към Христа.”

И ето че именно относно Бог и Сина Му, а не към тленното и плътското, ни към користта - е единствената любов - която трябва да търсим; тази - що не умира през времето и с телесното, а е еквивалент на път към вечността, заключавам аз. Тя не превръща земния живот във вечност, о – не,  ала вдъхва смисъл и ощастливява, озарява с ярък блясък на милост и Божия благословия всяко едно касаещо я битие, и обуславя безсмъртие в Рая... Вечност в Рая за любящите души!

“Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26), изисква единствено Бог, за да ни дари с душевно безсмъртие, а аз – петнадесетгодишният хлапак, току едва навлязъл до дълбините на апологетиката - се питам: Толкова ли е трудно и непосилно да се вслушаме в тез чисти призивни слова? Да забравим за материята, за собствената си гениалност, за прищевките на ежедневието; да свържем великите си съзнания с душите си и да обикнем своя Небесен Отец и Създател както подобава?

- Не – долита отговорът из душата ми. Съзнанието ми се подчинява и съгласява, защото дори и то не може да отхвърли яркия блясък на безкористната, вечна Христова любов (спомнете си жертвата на Иисус), а – напротив – стапя ледената обкова около себе си и откликва на Божията обич……

- Да, аз обичам Бога – изричам подир мимолетно колебание всеки път щом си припомня всичко това. Ала Го обичам не поради желание за гордост пред околните или с бездушно очакване на безрезервни облаги, а напротив - с кротост и признателност, с благодарност за всичко налично в моите битие и съзнание, и множество боязън. И ако мога да си позволя сравнението* на стареца Паисий Светогорец с яйцето и пилето – бих казал, че съм строшил черупката към новото; това – отвъд материята, и ще се радвам на небесния полет към райския живот… със своя чиста, надхвърляща всичко друго…обич. Обич към Бог. Към Отеца ни.  Безсмъртна, вечна такава …

*“Онези, които се чувстват добре във веществения свят, приличат на глупавите пиленца, които кротко и безшумно си стоят в яйцето, без да се опитват да счупят черупката, за да излязат вън, да се порадват на слънцето…, но си остават неподвижни и умират...” – казва Старецът, заедно с душата ми – отворена към Бог. Заедно и със съзнанието ми, което добавя, смирено и на базата на всичко осъзнато дотук:

“Вечността е за любящите души - положително, ала за тези, любящи именно Бога, а не плътта, омразата, злобата, смъртта, тленното и користта.”

Нека си припомним думите на Св. Антоний Велики:

“…принесете най-напред… смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ, търсете с чисто сърце този огнен Дух - и Той ще ви се даде завинаги и навеки ... и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.”

Това доказва още нещо, а именно: че освен вековечно щастие в Рая, обичта относно Бога може да ощастливи дните ни и на Земята, и респективно потвърждава думите ми от по-горните абзаци: “ Тя (обичта Христова) озарява с ярък блясък на милост и благословия всяко едно касаещо я битие…”

И когато всичко това (вечността е за обикналите Христа) най-сетне е разбрано, в съзнанието ми проблясват няколко въпроса: “Коя душа всъщност е любяща истински Бога?” и “Що точно е достатъчно, за да получим Божията милост, онзи Дух, еквивалент на благодат – за когото говори Св. Антоний?”. С други думи: “Кои са истински любящите души всред нас, кому бива да принадлежат вечността и земната Божия благост?”

Отговор може да открием в Библията, Свещена книга на християнството и пътеводител на човечеството и духовното през времевото пространство. Ето що е написано в “Евангелие от Матея”: “Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и всичкия си разум: това е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния като себе си…” Това означава, че всъщност истинската обич (таз – насочена към Христа и ближния) трябва да се генерира и от душа, и от ум, и – както е изразено в “Химна на Любовта” из Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни: Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост…” – трябва истински да изпълним себе си с обич, да я населим в и над всичко останало, и чак тогава бихме могли да се ползваме с дара Божий на притежаващи безсмъртие подир своя плътски живот, както и земна благост. Дали обаче това е тъй лесно? Не. Може би затуй толкова хора се провалят и отхвърлят Христа, а респективно и вечността, и не “разпукват черупката” на материализма. Ала кой е казал, че бива да е лесно? Божията любов е жертвена. Тя е посвещение. Въпросът е: готови ли сме да се отдадем на него? Аз – да.** А Вие?

**Затуй - всеки Божий ден, щом се събудя и изправя от ложето си – ще се питам изпървом, бидейки мотивиран от любов и взирайки се към един по-щастлив и ярък свят през очите на вярата: как мога да помогна някому днес (в училище, например); как да накарам някого да се усмихне; как да бъда богоугоден и кого да озаря със сиянието на своята Христова любов, кого да инспирирам…?

…С какъв прийом на обичта Божия да заслужа вечност?

Аз ще водя един по-щастлив и смислен живот.

“Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов… Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас…” (1Йоан. 4:7, 8, 12)

Вечността е за любящите Бога души.