ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

Най-важните неща в живота не са материални. Мечтата на всеки човек е да обича и да бъде обичан, да има на кого да се опре в трудни моменти, да знае, че има някой, на когото винаги да може да излее душата си.

Вечността на човешката душа може да се постигне чрез любовта.Тя е като въздишка, дори кратък миг. Щом обичаме и сме обичани, ние ще живеем вечно. Дори една секунда от вечността ще е изживяна пълноценно. Любовта е вечна, тя се появява в нашето ежедневие, но често забързани и объркани я подминаваме като някоя скитница застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от липса на любов и самота. Ако дори за малко се спрем, ще я открием. Има начини, но в никакъв случай не са сложни и недостижими.

Ето как е станало преди осем века: Един въртящ се дервиш намерил освобождение в танца-озарен от всеки аспект на Бог, разбил закърнялата природа, поел по пътя на съвършенството със смирение. Така той, неугледният, странният, провокирал един от най-почитаните учители от началото на тринадесети век да намери единството, където няма граници. Единство, отвъд триизмерното възприемане на света. Дервишът се казвал Шемс, а учителят - Руми. Вкопчен в любовта, учителят веднъж танцувал цели тридесет и шест часа. В този танц „един вулкан изригнал, стопявайки в любов всичко около себе си’’. Не успяла да достигне това съвършенство на любовта във вечността, днес се продължава култа към нея.

Голямата, истинска, вечна любов.Или може би не толкова истинска, голяма и вечна.Е, каквото и да е, важното е да можеш да я наречеш любов. Чиста, неосквернена, не коварна и предателска, но..има ли такава любов? Сама по себе си любовта е грях. Грехът ни съпътства навсякъде и ни изкушава.И ни завладява..само, ако му се поддадем.

Вярата крепи човека във всеки един момент. Именно тя ни дава сили във всичко. Когато ходим на църква ние не просто запалваме свещ, тя е свещен символ на озарението и надеждата в човешката душа. Ние се молим за себе си, нашите близки, приятели, които са тези, без които не можем. Точно вярата към Бог ни учи към спазването на неговите правила. Да не се извършват лоши дела, защото така правим злини на всички хора, а рано или късно ние ще страдаме. Да помагаме на хора в беда, да живеем не само за себе си, а и за другите.

Любящите души - тези, които са слели душите си в една. В какво ли вярват те? Може би да са заедно без нищо да може да ги раздели, да знаят, че тяхната половинка отвръща на чувствата им, да се надяват, че ще създадат дом, едно семейство.

Ако не се обичаме и не се подкрепяме ще бъдем принудени да живеем в самота, а на този свят всеки иска да ни навреди. Ние се стремим към  вярата и последвалото  спасение. Душите ни ще живеят вечно, ако живеем пълноценно. Ето на това ни учи църквата. Да вярваме, да се молим, да помагаме и най-вече да се обичаме и да сме единни!