„ВЪЗЛЮБИ ГОСПОДА, БОГА ТВОЕГО…” Слово за 15-та Неделя след Петдесетница

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Иларион /Алфеев/

Пристъпил към Иисуса, законникът Го попитал: „Коя е първа от всички заповеди?” Иисус му отговорил: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичкия си разум”: ето първата заповед! Втората, подобна на нея е: „възлюби ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тия, няма” /Мк. 12:28-31/.

Ние много пъти сме слушали този евангелски откъс, но замисляли ли сте за това, какво означава да обичаш Бога от цялото си сърце, от цялата си душа? Сърцето е духовният център на човека, където се заражда и всяка нечистота, и най-светите чувства. Ние трябва да живеем така, че цялото ни сърце да е изпълнено с Бога, пронизано от Неговото присъствие. Нашето сърце винаги откликва на всичко, което става наоколо и затова нерядко е изпълнено със смутове, преживявания, вълнения, а нали бихме могли да живеем така, че то да е изпълнено с Бога и в него да царува любовта Божия. Колко трудности, бедствия и проблеми, вътрешни и външни, би ни се удало да избегнем, ако бихме се научили да направляваме своите сърдечни, вътрешни сили към Божията любов, ако не бихме разпилявали душевните си сили в суета, в скърби и преживявания, свързани с живота в този свят.

Как можем да възлюбим Бога с целия си разум? Преди всичко, ако винаги носим в паметта си Божието име, ако Иисусовата молитва се съединява с нашия ум, ако Божието присъствие в нашите мисли стане постоянно. Често нашият ум е зает не с това, което трябва, даже по време на молитва ние се разсейваме и нашите мисли блуждаят „в далечна страна”. Често ние не умеем да контролираме своите помисли, и тогава ни връхлитат помисли блудни, греховни, помислите на завистта и ненавистта. Мнозина пороци се зараждат именно в ума, и ако ние не умеем да го контролираме, то няма да можем да възпрепятстваме в нас развитието на пороците и греховните страсти.

Накрая, да възлюбим Бога трябва с цялата си сила, с други думи, с целия ни телесен състав. Не само умът, душата и сърцето трябва да бъдат съсъди, вместващи любовта към Бога, но и нашето тяло трябва да бъде проникнато от тази любов. Ние сме слушали думите на апостол Павел: „Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни” /2 Кор. 4:10/. Как може Бог да бъде прославен чрез нашето човешко тяло? И как славата Иисусова може да се открие чрез нашето тяло? Преди всичко, ако ние не допускаме многочислените пороци, грехове и страсти, свързани с живота на нашето тяло. С каква лекота някои от нас се отнасят към нарушаване на седмата заповед – „не прелюбодействай”. Колко често ни се налага на изповед да слушаме за абортите като нещо делнично, обикновено, да слушаме за извънбрачни връзки, да съпружеска неверност. Но докато ние живеем така, ние не можем да говорим за това, че чрез нашето тяло се прославя Христос.

Ако в душата, сърцето, ума и тялото на човека царства любовта Божия, то това значи, че човекът е на пътя към светостта. Защо мнозина светии са достигнали такова състояние, че техните тела се изменяли, преобразявали се, и след смъртта техните останки се съхранили нетленни, нещо повече, станали благоуханни? Именно, защото телата на светиите били пронизани от Божията любов още приживе. Но и ние, според своите сили трябва да се стремим към това, нашето тяло да стане храм Божи, храм на Светия Дух.

С първата заповед е свързана и втората – „възлюби ближния си, като себе си”. Едното не става без другото. Ние не можем да обичаме Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила, и при това да не обичаме ближния. Но ние не можем истински да обичаме ближните, ако не се научим да обичаме Бога. Невъзможно е да обичаме ближния и при това да нарушаваме седмата заповед. Блудната страст няма нищо общо с любовта. По своя външен облик тя може да напомня любов, но същността и е противоположна, защото истинската любов към ближния – това е жертвена любов, а не влечение, насочено към удовлетворяване на похотта.

Господ казва: „Възлюби ближния си, като себе си”. Това означава още и това, че ние трябва да обичаме самите себе си - не в този смисъл, че да правим каквото ни харесва, да се отдаваме на своите слабости, пороци и страсти, но в този смисъл, че да се грижим за своя ум, сърце, тяло, така че любовта Божия да царства в нас. Ако ние обичаме себе си с такава християнска любов, тогава не ще можем да обичаме ни Бога, ни ближния, няма да можем да изпълним тази заповед, която е най-голяма в закона и на която се крепи закона и пророците. Амин.

Превод: Свещ. Йоан Карамихалев