Тихо и незабелязано станало идването в света на Спасителя. В пещерата, където гледали скотове, в яслите за храна на животните лежи Христос, повит с пелени. Мъдреците-чужденци отдалече дошли да Му се поклонят, водени от звездата. Бедните пастири, пасящи през нощта овците, узнават благата вест от ангелите и бързат към Царя, лежащ на сламата. Къде е величието? Къде е тържествената среща с Този, Който е „очакване на народите”, т. е. упование, надежда на народите на цялото човечество?
