Въпроси на християнската душа

Версия за печат

Какъв е основният признак на правилната духовна нагласа?

Онзи, който искрено търси Божието, а не своето, нито с вида си, нито с думи, с нищо външно не бива да подчертава своята изключителност дори ако е обдарен необикновено щедро от Бога. Колкото по-смирен е човек, толкова по-надеждни и верни са думите и делата му. Колкото по-духовно издигнат е той, толкова по-остро чувства и вижда Бога във всичко и не очаква за себе си внимание, а само за Бога. „Не нам Господи, не нам, но имени Твоему дажд славу.”

Как да се учим на смирение?

То не започва с думи и не се подчертава с външен вид. Не бива нито себе си, нито околните да убеждаваме с думите „Аз съм по-лош от всички”. Не бива и безконечно да разглеждаме греховете си с такава цел. От това няма да станем по-смирени. Смирението се ражда от съпоставянето на това, което Господ дава, и това, което е по силите на човека: ти - Бог! Колкото по-ясно е усещането за близостта и величието Божие, толкова по-очевидно е истинското ни място.

Как да се учим да се молим?

Старецът Захарий учел своите духовни чеда: „За да се въдвори в сърцето постоянната молитва, молещият се трябва: първо - да не говори нищо излишно, празно; второ - да не се отдава на мечтателност; трето - да не се безпокои и четвърто - да не върши нищо необмислено, по своя прищявка, а във всичко да върши Божията воля.

От суетенето и заетостта най-вече страда молитвата. За всичко как да е ще намерим време. За молитвата остават само минути, в които почти не са ни останали сили, за да осъзнаем какво четем и за какво молим Бога. Какво можем да променим при това положение? Своето отношение към молитвата. Не бива да си позволяваме да се оправдаваме с умората и заетостта си. В беседа с монахините от Шамординския манастир отец Никон (Беляев) предупреждава: „Ако оставите молитвата, незабелязано ще дойдете до такова състояние, че и при желание, и при силна потребност да се помолите - няма да съумеете”.

Какво представлява прелестта и как да я избягваме?

Самата дума „прелест” означава самоизмама, т. е. желание на сърцето и ума да получи, да изпита онова, което не е в състояние да вмести. Всяко усилие към молитва, неосновано на покаяние, може да доведе до прелест. Епископ Игнатий характеризира това така: „Всички видове прелест възникват от това, че не е извършено покаяние от душата и то не е цел на молитвите й. Всеки, който се е завтекъл да отиде на сватбата на Сина Божий не в чисти и светли брачни одежди, ушити от покаянието, а направо в груба риза - състояние на заблуда и греховност, се изгонва навън, в адската тъма, в бесовската прелест.”

Превод: Александра Карамихалева