ТАЙНСТВОТО КРЪЩЕНИЕ – встъпване в живота на Църквата

Версия за печат

Църквата Христова е богочовешки организъм, в който хората се съединяват с Бога и освещават чрез Божията благодат. Встъпването в Църквата и приобщаването с всички нейни блага, като: вечния живот, възсъединението с Бога, възкресяването на способността да обичаш, да се радваш с чиста радост, да имаш духовно здраве и т. н. се осъществява чрез тайнството свето Кръщение.

Тайнствата - това са видими знаци, чрез които се преподава на тези, които пристъпват с вяра към тях невидимата Божия благодат. В Православната Църква има седем тайнства, първото от които е тайнството свето кръщение. Кръщение не се приема за да не боледува човек, за да има успех в живота, за да се избави от неприятности, но за да има живот вечен и да живее в единение с Бога. Думата "кръщение"/на гръцки "баптисис”/ означава потапяне. Главното действие на кръщението се явява трикратното потапяне на кръщавания във вода, което символизира тридневното пребиваване на Христа в гроба, след което е станало Възкресението.

Всеки кръщаван повтаря пътя на Христа: умира, за да възкръсне. Умира за греховния живот и сатаната, и възкръсва, за да започне нов живот, живот с Бога. При това се обновява цялото му естество. Опрощават му се всички грехове, които е извършил до кръщението.

Човек се отрича от сатаната и съединява с Христа, ставайки член на Църквата.

Ако се кръщава младенец, то той трябва да има кръстник, в чиито задължения влиза християнското възпитание на неговия кръщелник. За да даде на детето християнско възпитание, самият кръстник трябва да води християнски живот, да се моли за своя кръщелник.

Извършването на кръщението се предшества от чина на оглашение, по време на което свещеникът чете запретителни молитви, насочени против сатаната. В тях свещеникът от името на Бога запрещава на дявола да господства в сърцето на кръщавания.

След тези молитви свещеникът произнася думите „Изгони от него /или нея/ всеки лош и нечист дух, който е скрит и се е загнездил в сърцето му /или и/”.

Кръщаваният се обръща на запад и свещеникът го пита: "Отричаш ли се от сатаната и от всичките му дела и от всичките му ангели, и от всичкото му служение. и от всичката му гордост?" Кръщаваният отговаря: „Отричам се." Това се повтаря три пъти. След това свещеникът също три пъти пита: "Отрече ли се от сатаната?" И кръщаваният отговаря: "Отрекох се!"

Кръщаваният обявява война на дявола. Негови оръжия ще бъдат постът, молитвата, участието в църковните тайнства, и преди всичко в тайнството причастие. Предстои му да се сражава със своите страсти, със злото, криещо се в душата.

Но човек никога не може да води борба с дявола без съюзничество с Христа. Затова след обявяването на война на сатаната в чина оглашение следва съчетаване с Христа. Свещеникът пита три пъти: "Съчетаваш ли се с Христа?", а кръщаваният отговаря: "Съчетавам се". След това свещеникът отново три пъти пита: "Съчета ли се с Христа?" Кръщаваният отговаря: "Съчетах се". Свещеникът пита: "И вярваш ли в Него?" А кръщаваният отговаря: "Вярвам в Него като в цар или Бог" и чете Символа на вярата.

След това започва самият чин на кръщението. Свещеникът благославя водата, в която предстои на кръщавания да умие своите грехове. Той три пъти я осенява с кръстно знамение, произнасяйки молитвата: "Да се съкрушат под знака на Твоя кръст всички вражески сили".

После следват още няколко молитви и свещенодействия и свещеникът помазва кръщавания с осветен елей по челото, гърдите, ушите, ръцете и краката. Елеят е символ на милостта, и в дадения случай на милостта Божия по отношение на каещия се грешник. При помазване с елея се има предвид и притчата за добрия самарянин, разказана от Спасителя. В тази притча добрият самарянин, който бил предобраз на Христа, помазал човека, нападнат от разбойници с елей, за да го изцери.

Накрая, настъпва най-главният момент - самото кръщение.

Свещеникът три пъти потапя кръщавания във водата с думите: "Кръщава се рабът Божий /или/ рабинята Божия/името/ в името на Отца. Амин/първо потапяне/. И Сина. Амин/второ потапяне/. И Светия Дух. Амин/трето потапяне/.

След кръщението се извършва тайнството Миропомазване, което има следния смисъл: В деня Петдесетница над Христовите ученици слязъл Светият Дух. Чрез миропомазването Дух Свети слиза над всеки от нас, изпълвайки ни със сила Божия. Светото миро - това е по особен начин приготвено благовонно масло, което се освещава веднъж на пет години от патриарха и след това се разпраща по всички епархии, където архиереите го раздават на свещениците.

Свещеникът помазва със свето миро вече кръстения човек, а именно челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и нозете. Всеки път той повтаря думите: "Печат на дара на Светия Дух. Амин." Чрез това свещенодействие върху човека слиза Светият Дух.

След това се чете Свещеното Писание, още няколко молитви и чинът на кръщението може да се счита за завършен.

Но човекът, излизайки от храма, трябва да помни, че неговият християнски живот само започва, че той се е отрекъл от сатаната и се е съчетал с Христа. Сега той трябва да започне друг живот.

Кръщението е начало на нов живот. Човек трябва да принесе плодовете на кръщението, а за това са нужни усилия.

Кръщението задължава много човека. Преди всичко задължава го към борба със самия себе си: със своите страсти, лоши наклонности, изобщо със своя "ветх човек", който ненавижда другите хора, злобее, завижда, превъзнася се над тях, презира ги, лъже, блудства и т. н.

Кръщението също така задължава човека да води църковен живот, който преди всичко се заключава с участие в тайнството света Евхаристия - причастяване с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Това тайнство се извършва в православните храмове по време на божествената литургия. След приемане на кръщението човек е длъжен да идва в храма за въцърковяване, след което вече може да участва в евхаристията.

Евхаристията се явява център на църковния живот. Нашият Господ Иисус Христос по време на всяка православна литургия дава на хората Самия Себе Си в причастието. Хората се причастяват с Неговата Плът и Кръв, за да бъдат в постоянно единение с Него. Без участието в евхаристията човек не може да се надява да се спаси.

Всеки истински вярващ в Христа трябва регулярно да участва в Евхаристията. Той е длъжен предварително да очисти съвестта си чрез тайнството покаяние, като се подготви с пост и молитва. И след това, изпросил разрешение от свещеника, да се причасти с Пречистите Тайни Христови.

Родителите или кръстниците трябва водят за причастие малките деца, колкото е възможно по-често. Малките деца /до седемгодишна възраст/ не се нуждаят от специална подготовка, защото те и без това са чисти. Единственото, което е нужно, е да не са закусвали.

Едно от най-важните условия за духовния живот се явява молитвата. Човек, приел кръщение, е задължен да се моли.

Молитвата е обръщане на човека към Бога. В нея той изпросва от Господа милост, проси опрощение на греховете, помощ в трудностите, благодари на Бога за Неговите благодеяния. Молитвата е храна за душата, без която тя умира от духовен глад. Трябва да се молим постоянно. Обикновено всички православни християни сутрин и вечер четат така наречените "утринно" и "вечерно правило", които се съдържат в молитвослова. През деня можем да се молим с "Иисусовата молитва": "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния". Тази молитва е удобна, защото с нея можеш да се молиш навсякъде: на улицата, на работа, на път. За своето молитвено правило всеки християнин трябва да се посъветва със свещеник.

Човек, приел кръщение, трябва винаги да помни, че се е отрекъл от сатаната и е обещал да не участва в неговите дела. Затова този, който след кръщението започва да ходи при екстрасенси, заклинатели и др. подобни, престъпва тази клетва, дадена пред Бога. По такъв начин той отново встъпва в съюз със сатаната и се отказва от съюза с Христа, отрича се от своето кръщение.

Християнинът трябва да остане верен на Православната Църква и да не участва в събрания на евангелисти-петдесетници, съботяни и други сектанти. Той не може да бъде последовател на окултизма, дъновизма и на различните източни култове и учения.