КРЪЩЕНЕТО – едно от тайнствата на православната църква

Версия за печат

Активизирането на църковния живот и засиленият интерес към Тайнствата на Църквата през последните две десетилетия доведе в храма много нововъцърковени хора. Повечето от които не израсли в църковна среда и не получили религиозно възпитание. Много голяма част от хората от поколенията, останали в годините на атеизма  некръстени, след 1989 г. пожелаха да влязат в лоното на Православната църква, да приемат християнската вяра и св. Кръщение. И това сякаж е съвсем естествено, защото още от времето на цар Борис Покръстителят, ние, българите се чувстваме по душа православни.

Наскоро, в смолянската църква “Св. Георги Победоносец” се състоя ритуал от такъв характер. Всеки един момент от него бе значим и вълнуващ: представянето на кръщелника на свещеника о. Георги Атанасов - от кръстницата-свидетел и трепетното му пристъпяне към купела; трикратно зададените въпроси: “Отричаш ли се от сатаната?” и “Съчетаваш ли се с Христос?”, задавани лично към него, а не към кръстницата, както е при кръщаването на малки деца; съответно – и трикратните положителни отговори: “Отричам се” и “Съчетавам се”…  Последва четенето на Символа на вярата с което пристъпващият към Кръщение заяви в какво и как вярва. Химнът “Христос воскресе”, благословията на духовното лице: ”Бог да се всели в сърцето ти”! Всяко слово, на фона на храма, запалените свещи и осезаемото Божие присъствие, звучеше силно въздейващо и трогателно. Същинската част от ритуала: измиването на отделни части от тялото на кръщелника със осветената вода от купела и приемане на Божията благодат, обикалянето на масата с Евангелието, което той трябва от днес да следва през всички дни на живота си и радостното църковното песнопение ”Елици во Христа...” разкрива новият път, който приема новопокръстеният, обличайки се в Христос и , приемайки да живее според Божието слово.

Косата от подстригването се пуска във водата, която се хвърля в  пръстта при основите на храма, за да не се осквернява и, за да може кръстеният раб Божий из основи да навлезе в Божието учение и напредва в живота занапред заедно с него. След като обиколили Светия Престола в олтара, свещеникът го предава на кръстницата с думите: ”Еврейче го взех, християнче го връщам”.

Новоначалният кръстен вече има своя религия. Може да научи много от църковните книги. Но като начало, трябва да се запознае с наставленията от книжката с постолати – преди и след кръщението, които в най-общи линии диктуват:

- да спазва устава на Църквата, да се покорява не на човеци, а на Бог, който изисква смирение и самоотверженост и който е дал най-голямата жертва за спасение на човечеството – чрез Кръстната Си смърт;

- за неговото развитие не е достатъчно само да се чете Свещеното Писание, а и да го разбира и да живее съобразно с него ;

- може да не разбираш Тайнствата, но трябва да вярваш в тях;

- кръстеният следва Евангелието и се придържа само към първоначалното християнство без да се подлъгва по нови учения. (да прощаваш, да обичаш, да проявяваш милост, да носиш кръста си без да роптаеш, т.е. да подражаваш на Христовия пример в дело, слово и мисъл). Това е било достъпно за първите християни., достъпно е и за нас с Божия помощ, ако посрещаш изпитанията в живота си и неговите радоста с молитва и гореща любов към Бога.

В брошурата са посочени още “уроци” към новопокръстения. Господ ни учи:

- да се предпазваме от лъжеучителите, да разграничаваме Свещеното предание и православното вероизповедание от всички  други християнски вероизповедания.

- да се вярва в истинските Чудеса, засвидетелствани от Църквата;

- да се молим искрено и смирено, защото молитвата е благодарение, беседа с възлюбления Отец… на Бога не Му е нужни много словие,  а искрена вяра. Той сам знае какво ни е необходимо; Бог е казал: ”който дохожда при мене, няма да го изпъдя (Иоан 6:37)…

- да знаем, че светиите са наши молитвени застъпници и пример за подражание;

- че никой в света и никое занятие не бива да ти отнема времето за духовен живот, за нужното за спасението на твоята душа; истинското християнство не е само външно проявление, а вътрешно служене – с дух и истина.

- В неделни и празнични дни Църквата изисква да се молим, преди всичко, в храма. Това се обяснява с необходимостта от обществено богослужение, защото живеем в религиозно общество и всички верни вземат молитвено участие в принасянето на безкръвната жертва в Литургията…, в изпросването на благодатта, която ни дава сили да израснем духовно за вечния живот;

- да знаем, че не Бог, а сами се осъждаме на вечни мъки, ако не пазим Неговите Заповеди, ако оставаме със сърцето и с живота си далече от Бога. Бог е приготвил за всеки от нас Царство от сътворението на света (Матей 25:34);

- да се изповядваме редовно, та Бог, чрез свещеника, като вижда нашето покаяние и желание да живеем благочестив живот, да прости греховете ни и очисти душата ни;

- да не казваме: съвестта ми е чиста, а внимателно да изследваме живота си, съкровените си мисли, чувства и желания и да изповядваме всичко, което не е в съгласие с идеала - Христос.

Такива и допълнително постолати трябва да бъдат на вниманието на новопокръстения, който започва да живее с Божието слово.