СЛОВО НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

„На планината си се преобразил, доколкото можеха Твоите ученици да видят Твоята слава, Христе Боже, та когато Те съзрат разпнат, да уразумеят, прочее, волното Ти страдание и да проповядват на света, че Ти си сияние на Отца.” /кондак на празника/

Празникът Преображение ни дава възможност да си припомним всичко това, което е станало на планината Тавор. Ликът на Спасителя, Неговото физическо тяло се преобразили. Какво означава самата дума „преображение”? Хората различно променят своя начин на живот, но не всяко изменение е преображение. Само придобиването на такъв образ, който многократно е по-висш и по-прекрасен от предишния, се нарича с тази възвишена дума „преображение”.

Господ дошъл в света, за преобрази света, та той да придобие образ, многократно превишаващ по величие, сила, красота този образ, който е. Преображението – това е мечта, това е надежда и това е задача. Преображението – това е тази програма, която Бог дал на човешкия род, и целият ни живот трябва да бъде насочен към това, да преобразяваме себе си и заобикалящия ни свят, да преобразяваме личните, семейните, обществените отношения, да преобразяваме и преукрасяваме лицето на нашата земя и да възнасяме, както и на този празник, гореща молитва, за да ни даде Господ сили да намерим това преображение според Неговите заповеди, според Неговия закон, според Неговото Божествено указание.

В тропара и кондака на празника Преображение се прокрадва такава мисъл: Господ се преобразил пред Своите ученици дотолкова, доколкото те могли да възприемат това Преображение –„доколкото можеха”. И Господ се преобразил пред учениците, за да укрепи тяхната вяра, та тогава, когато ще Го видят разпнат, да си спомнят тази слава на преобразения на Тавор Спасител. Ето и на нас на земята се дава великото щастие да се докоснем до другия, Божествения свят, за да се сподобим с вяра и сила да живеем според Божия закон.

Светъ, който ни заобикаля и който лежи в грях и зло (вж. 1 Ин. 5:19), постоянно преориентира нашето съзнание. Той направлява всички наши сили за достигане на тези цели, които нямат никаква връзка с вечността. Ние се потапяме в море от грижи, тревоги, вълнения, конфликти; ние недоумяваме от това, което става в света. И мнозина се питат: А къде е перспективата? Къде отиваме? Какво става с нас?

Ние никога не ще разберем, къде отиваме, и никога не ще видим правилния път, докато не се отворят духовните ни очи, защото смисълът на човешкия живот се открива само в перспективата на вечността. Ако ние виждаме, чувстваме славата на Божественото Царство, което ще настъпи не само в края на времената, а което вече сега реално съществува заедно с този свят; когато осъзнаем важността на това – да подчиним нашия земен живот на Божественото Царство и да следваме Божия закон и Божиите заповеди, тогава с човешки усилия, подкрепяни от Божията благодат, ние ще преобразяваме нашия греховен свят, стараейки се да го доближим до невечерното Божествено Царство. В това е задачата на Църквата пред лицето на историята: провъзгласявайки вестта за спасението, Църквата се стреми да помогне на всеки човек да се приближи към Божественното Царство още тук, на земята, а после, след смъртта, да стане наследник на това Царство. Църквата е призвана да въздейства по такъв начин на околния свят, на човешкото общество, че да преобрази това общество по Божия закон, приближавайки земния, тварен свят към това, щото той в пълна мяра да отразява в себе си Божествената слава. И няма никаква друга цел на църковното служение, както няма никаква друга крайна цел за човека, освен достигането на Царството Божие, лицезрението на това Царство, подчинение на законите на това Царство в своя живот.

Празникът Преображение Господен е изпълнен с най-голям смисъл, който е отразен в това число и в иконописните традиции. Древните икони на Преображение изобразяват Спасителя на върха на планината; отдясно и отляво - Мойсей и Илия, в нозете на Спасителя - апостолите, а от одеждите на Спасителя струи светлина, която пронизва околния свят - и планините, и дърветата, и животните (на някои икони и такива са изобразени). Това символизира как Бог със Своята енергия, със Своята Божествена светлина пронизва целия космос, цялото творение. И човекът е призван, възприемайки тази Божествена енергия, по образа на Божието Царство да преобрази себе си и околния свят. Към това ни призовава и днешното евангелско събитие, което ние празнуваме, призовава ни Словото Божие, призовава ни Божествената мъдрост. И на нас ни остава само да не се противим със своите човешки зли мъдрувания на тази Божествена мъдрост. Амин.

Превод: прот. Йоан Карамихалев