Отличителни признаци на Божественото Откровение

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Под редакцията на проф. Тотьо Коев

Св. апостол Павел свидетелства, че "всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне u назидаване в правдата" (2 Тим. 3:16). Това е така, защото Открове­нието не е човешко творение, а истинско слово Божие. За неговата божественост свидетелстват следните негови признаци:

1. В ъ з в и ш е н о с т т а  на учението, което се съдържа в него. Тя свидетелства, че това учение не може да бъде дело на човешкия ум, защото то превишава неговите граници. Много от съобщените там истини, напр. за троичността на Бога, за въплъ­щението на Сина Божи, за изкуплението на човека, за освещава­нето му с благодатта на Св. Дух, за духовния свят, за вечния жи­вот са толкова възвишени, че до тях човек не би могъл да дос­тигне, ако Сам Бог не беше ги открил чрез Своето свръхестестве­но Откровение.

2. Ч и с т о т а т а на богооткровеното учение и съответст­вието му на човешката природа. Нравственото учение на Божест­веното Откровение развива най-чистите начала на доброто, за­щото самото то идва от абсолютното Добро, от Бога. То във всич­ки времена е отговаряло и отговаря на потребностите на човеш­ката природа, която се нуждае от обуздаване, очистване, изпра­вяне и направляване. Това учение съдържа такива високи и съ­вършени начала на човешка нравственост, които превишават гра­ниците на човешкия разум. То има за цел да направи човека свет и духовно съвършен, като за идеал на това съвършенство сочи Бога (срв. Мат. 5:48). Нравствените правила, разкрити в Новия Завет, са доказателство, че това учение не е човешко, а е дадено от Бога, Който е най-висшият извор на светост и чистота.

3. П р о р о ч е с т в а т а, които се съдържат в Божестве­ното Откровение. Те не могат да бъдат дело на човешкия ум, а са известни само на всезнаещия Бог. Напр. пророк Исаия няколко столетия по-рано предсказал, че Спасителят Христос ще се роди от Девица (7:14). Затова и св. евангелист Матей, като разказва за раждането на Христа, привежда пророчеството на Исаия: "Всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог" (Мат. 1:22-23). Е м а н у и л  не е собственото име на Сина, и не Девицата ще Го нарече така, а ще Го нарекат така народите, ко­гато познаят, че в Негово лице с нас е Бог, т. е. че Христос е Бо­гочовек. Като Богочовек Той предсказал Своите страдания, смърт и възкресение. Само всезнаещият Бог е могъл да знае и да открие на хората тези неща.

4. Четвъртият признак на Откровението са  ч у д е с а т а, вършени от Бога и от хора в Негово име и с Негова сила. Сам Христос учи, че чудесата, които Той върши, свидетелстват за Неговото божествено пратеничество: "Делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил" (Иоан 5:36). Който от хората вър­ши истински чудеса в името Божие и изпълнява Божията воля, угоден е Богу (Деян. 10:35); той действа със сила Божия. А на такъв човек е свойствено да говори само истината, защото чрез него говори Сам Бог.

5. Неотразимото  в ъ з д е й с т в и е на Божественото Откро­вение върху човешките души. Ярък пример в това отношение са апостолите Христови, хора прости и неуки, които чрез проповед­та на словото Божие приведоха към Христа учени и силни, богати и бедни, и за кратко време разпространиха Евангелието сред то­гавашния свят. Историята на разпространението на християнство­то показва как под влияние на Христовото учение човечеството се прераждало духовно, макар че това учение трябвало да води борба както с иудеите, така и с езичниците, представлявани от императори, жреци и философи. Това нагледно показва вътреш­ната духовна сила на Божественото Откровение.

6. Необикновената ж и з н е н о с т на словото Божие. По думите на Тертулиан, човешката душа по природа е християнка, което ще рече, че Христовото учение удовлетворява духовните потребности на вярващия, независимо от неговата расова, кул­турна, етническа и социална принадлежност. Библията е книга за всички времена и народи. Досега тя е преведена на повече от 600 езика.

 

Източник: 
Православен катехизис