Афоризми на свети Амвросий Оптински

Версия за печат

Да говориш добро е като сребро; да мълчи устата – това пък е злато!

Когато мълча, успявам накрая, а когато бърборя, после се кая!

Отде иде всяка беда и тревога? – оттам, че забравяме Бога.

Теорията е царска дама в палата, а практиката – да срещнеш мечка в гората.

Както живял, така и умрял.

От Бога помощ умолявал и ... цял ден се излежавал.

Смъртта не е зад седем планини, а се е качила на плещите ни.

Лицемерието е по-лошо от неверието.

Не слушай – кой, какво, кога ... че виж, сложили ти рога.

Търпял Моисей, търпял Илия, ще търпя и аз със тия!

Не е беда маната по нивята; да няма нивя – там е бедата.

Бъркали, бъркали каша, - а то виж, тя била наша.

Гдето е просто¹ – ангели доста; в мъдростта² голяма - ангели няма.

Който ни укорява – той ни дарява; кой хвала ни подаде – той пък ни краде.

Домът на душата е търпението, а храна – смирението... Ако в дома няма храна, човек излиза вънка – изкушение! – Това и значи: излезе от търпение!

Кой на другите отстъпва, жъне по-богата жътва.

Да обичаш – това е прекрасно, а грях е – да си привързан страстно.

Ако скръб те сполети, Евангелието чети!

От Изповед душата излиза свята.

Бъди железен – това е търпението; бъди от злато – ето ти смирението!

1. Простота - "Простодушен е този, чиято душа се намира в своята естествена чистота, както е била създадена и който искрено се отнася към всички" (Св. Йоан Лествичник)

2. Тук под мъдрост Св. Амвросий има предвид плътското мъдруване - виж (Римляни 8:5-10) и (2Коринтяни 1:12)