Кръщение

Версия за печат

Първо­то тайн­с­т­во, ко­е­то се из­вър­ш­ва над чо­ве­ка, кой­то ис­ка да ста­не член на Цър­к­ва­та Хрис­то­ва, е кръ­ще­ни­е­то. В тайн­с­т­во­то кръ­ще­ние чо­век уми­ра за гре­хов­ния жи­вот, ду­хов­но се въз­раж­да и вли­за в Бо­жи­е­то се­мейс­т­во. Без кръ­ще­ние чо­век не мо­же да ста­не хрис­ти­я­нин и да се спа­си. „Ако ня­кой се не ро­ди от во­да и Дух (т.е. ако не се кръс­ти), не мо­же да вле­зе в цар­с­т­во­то Бо­жие“, каз­ва Сам Хрис­тос (Ио­ан. 3:5). Той е ус­та­но­вил то­ва св.  Тайн­с­т­во с при­ме­ра Си, ка­то се кръс­тил на ре­ка Иор­дан, и ус­та­но­вил за всич­ки то­ва тайн­с­т­во,ко­га­то ре­къл на апос­то­ли­те: „Иде­те, на­у­че­те всич­ки на­ро­ди, ка­то ги кръ­ща­ва­те в име­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха“ (Мат. 28:19). В кръ­ще­ни­е­то чо­век се очис­т­ва, уми­ва и из­ба­вя от гре­хо­ве­те си.

За да мо­же да при­е­ме чо­век то­ва тайн­с­т­во, тряб­ва да има вя­ра, да се раз­кае за всич­ки­те си гре­хо­ве, тряб­ва да се от­ка­же от са­та­на­та и от всич­ки­те му де­ла и да по­же­лае да се съ­е­ди­ни с Хрис­та.

В мо­мен­та на кръ­ще­ни­е­то чо­век по­лу­ча­ва от Бо­га ан­гел па­зи­тел, кой­то го съ­път­с­т­ва цял жи­вот, вну­ша­ва му доб­ро, па­зи го от зло и чрез съ­вест­та му го ръ­ко­во­ди по пъ­тя на спа­се­ни­е­то.

„Кой­то по­вяр­ва и се кръс­ти, ще бъ­де спа­сен, а кой­то не по­вяр­ва, ще бъ­де осъ­ден“, го­во­ри Хрис­тос (Марк. 16:16).

Тайн­с­т­во­то кръ­ще­ние се из­вър­ш­ва са­мо вед­нъж и ни­ко­га не се пов­та­ря. То е ду­хов­но раж­да­не. Как­то чо­век те­лес­но се раж­да са­мо вед­нъж, тъй се и кръ­ща­ва са­мо вед­нъж. Св. ап. Па­вел го­во­ри: „Един е Гос­под, ед­на е вя­ра­та, ед­но е кръ­ще­ни­е­то“ (Еф. 4:5). За­то­ва и в Сим­во­ла е ка­за­но: „Из­по­вяд­вам ед­но кръ­ще­ние за про­ща­ва­не на гре­хо­ве­те“.

Кръ­ще­ни­е­то е не­о­б­хо­ди­мо за всич­ки хо­ра от са­мо­то на­ча­ло на тех­ния жи­вот. За­то­ва се кръ­ща­ват и де­ца­та още от най-ран­на­та им въз­раст. Гос­под Иисус Хрис­тос е ка­зал: „Ос­та­ве­те де­ца­та и не им пре­че­те да дой­дат при Ме­не, за­що­то на та­ки­ва е цар­с­т­во­то не­бес­но“ (Мат. 19:14). И св. апос­то­ли след­ва­ли то­ва пра­ви­ло и при­е­ма­ли де­ца­та в Хрис­то­ва­та Цър­к­ва. Ко­га­то св. ап. Пе­тър оти­шъл при езич­ни­ка Кор­ни­лия, кръс­тил не­го и це­лия му дом ­ и мал­ки и го­ле­ми.

С вя­ра­та на кръ­ща­ва­щия све­ще­ник, на ро­ди­те­ли­те и на кръс­т­ни­ци­те се  за­пъл­ва не­дос­ти­гът от съз­на­ние в де­ца­та. Бла­го­дат­та Бо­жия дейс­т­ва при то­ва независимо от възрастта. Кръстниците обаче, се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.

Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието във Вет­хия За­вет. Как­то об­ряз­ва­не­то се е из­вър­ш­ва­ло и над де­ца, тъй и кръ­ще­ни­е­то мо­же да се из­вър­ш­ва и над де­ца. Ако де­те­то ум­ре нек­ръс­те­но, как ще се спа­си? А се­га всич­ки ония де­чи­ца, ко­и­то са по­чи­на­ли след кръ­ще­ни­е­то, са ка­то ан­ге­ли на не­бе­то.

Кръ­ще­ни­е­то се из­вър­ш­ва та­ка: на кръ­ща­ва­ния се да­ва име обик­но­ве­но на ня­кой све­тец. След то­ва се че­тат зак­ли­на­тел­ни мо­лит­ви за про­гон­ва­не на злия дух от кръ­ща­ва­ния, по­не­же все­ки, кой­то има в ду­ша­та си пър­во­род­ния грях, е ка­то роб на дя­во­ла. Кръ­ща­ва­ни­ят (а при де­ца­та кръс­т­ни­кът) се от­каз­ва от са­та­на­та, обе­ща­ва да вяр­ва в Хрис­та и да Му слу­жи и про­чи­та Сим­во­ла на вя­ра­та. Пос­ле се ос­ве­ща­ва во­да­та и кръ­ща­ва­ни­ят се по­та­пя три пъ­ти във во­да­та с ду­ми­те: „Кръ­ща­ва се Бо­жи­ят раб (име­то) в име­то на От­ца, амин, и Си­на, амин, и Све­та­го Ду­ха, амин“. То­ва е най-глав­ни­ят мо­мент от кръ­ще­ни­е­то. Вър­ху но­вок­ръс­те­ния не­ви­ди­мо сли­за в то­ва вре­ме Све­ти­ят Дух, очис­т­ва го от гре­хо­ве­те и го въз­раж­да за нов хрис­ти­я­н­с­ки жи­вот. На кръ­ща­ва­ния се да­ва бя­ла дре­ха в знак, че е очис­те­на ду­ша­та му, и кръст, за да след­ва Хрис­та. Нек­ръс­те­ни­ят не мо­же да при­е­ма ни­как­ви дру­ги тайн­с­т­ва. А кръс­те­ни­ят, ста­нал вед­нъж член на Цър­к­ва­та, до­би­ва пра­во да се пол­з­ва от всич­ки ней­ни бла­го­дат­ни тайн­с­т­ва.

В слу­чай на смър­т­на опас­ност за нек­ръс­те­но де­те, ако наб­ли­зо ня­ма све­ще­ник, кръ­ще­не­то мо­же да се из­вър­ши от все­ки хрис­ти­я­нин или хрис­ти­я­н­ка. Взи­ма се чис­та во­да, по­та­пя се или се по­ръс­ва с нея бол­но­то де­те, ка­то се про­и­з­на­сят ду­ми­те: „Кръ­ща­ва се Бо­жият раб (да­ва му се име) в име­то на От­ца, амин, и Си­на, амин, и Све­та­го Ду­ха, амин“. Ако след то­ва де­те­то оз­д­ра­вее, кръ­ще­ни­е­то над не­го не се пов­та­ря. Све­ще­ни­кът про­чи­та са­мо про­пус­на­ти­те мо­лит­ви и из­вър­ш­ва над де­те­то сво­е­то тайн­с­т­во ми­ро­по­маз­ва­не.

През вре­ме­то, ко­га­то се е раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ло хрис­ти­я­н­с­т­во­то меж­ду езич­ни­ци­те, чес­то се е случ­ва­ло да се кръ­ща­ват въз­рас­т­ни хо­ра. По­то­пе­ни във во­да, те са по­лу­ча­ва­ли чрез Све­тия Дух прош­ка за всич­ки свои пре­диш­ни гре­хо­ве и за­поч­ва­ли нов жи­вот. Го­ля­ма про­мя­на нас­тъп­ва­ла при то­ва у тях. Жи­во­тът им се очис­т­вал от всич­ко гре­хов­но и по­роч­но. Нра­ви­те им се об­ла­го­ро­дя­ва­ме. Жес­то­ки­те ста­ва­ли крот­ки и ми­лос­ти­ви. Гор­ди­те се сми­ря­ва­ли. Жи­ве­е­щи­те раз­път­но ста­ва­ли це­ло­мъд­ре­ни. Виж­да­ли то­ва не­по­вяр­ва­ли­те и са­ми на­че­ва­ли да чув­с­т­ват пре­въз­ход­с­т­во­то на но­ва­та ре­ли­гия над ези­чес­т­во­то.

В пър­ви­те ве­ко­ве на хрис­ти­я­н­с­т­во­то има­ло слу­чаи, ко­га­то езич­ни­ци­те, не­о­чак­ва­но оза­ре­ни от вя­ра в Хрис­та, би­ли уби­ва­ни, без да им се ос­та­вя­ло вре­ме да се кръс­тят с во­да и дух. Св. Цър­к­ва е при­е­ма­ла про­ли­ва­не­то кръв­та им за Хрис­та ка­то пъл­но­цен­но и ва­лид­но кръ­ще­ние, на­ре­че­но кръв­но кръ­ще­ние. Сам Иисус Хрис­тос е на­ре­къл Сво­е­то стра­да­ние на Гол­го­та и про­ли­ва­не­то на кръв­та Си кръ­ще­ние (Мат. 22:22).