Свещенство

Версия за печат

Тайн­с­т­во­то Све­щен­с­т­во е не­о­б­хо­ди­мо за ония ли­ца, ко­и­то се пос­ве­ща­ват на пас­тир­с­ко слу­же­ние. В Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва не все­ки мо­же да из­вър­ш­ва бо­гос­лу­же­ни­я­та, как­то то­ва е в ня­кои про­тес­тан­т­с­ки об­щи­ни. Са­мо осо­бе­ни ли­ца, ко­и­то са при­е­ли тайн­с­т­во­то Све­щен­с­т­во, мо­гат да из­вър­ш­ват св. тайн­с­т­ва, раз­ни­те ви­до­ве бо­гос­лу­же­ния, как­то и да учат дру­ги­те във вя­ра­та и да ги нас­тав­ля­ват в бла­го­чес­ти­е­то. На тия ли­ца в св. тайн­с­т­во Све­щен­с­т­во, чрез ръ­ко­по­ла­га­не от стра­на на епис­коп, се да­ва бла­го­дат­та на Све­тия Дух за из­вър­ш­ва­не всич­ки обя­за­нос­ти на све­ще­нос­лу­жи­те­ля.

Още през Своя зе­мен жи­вот Иисус Хрис­тос из­б­рал и под­гот­вил два­на­де­сет­те Си апос­то­ли, за да бъ­дат вър­хов­ни пас­ти­ри в но­во­о­с­но­ва­на­та Цър­к­ва. Те тряб­ва­ло да раз­п­рос­т­ра­ня­ват ис­тин­с­ка­та вя­ра, да ръ­ко­по­ла­гат в раз­ни­те гра­до­ве епис­ко­пи и през­ви­те­ри (све­ще­ни­ци) и да из­вър­ш­ват дру­ги све­ще­но­дейс­т­вия. След ка­то Иисус Хрис­тос се въз­не­съл на не­бе­са­та, апос­то­ли­те при­е­ли от слез­лия над тях Дух Све­ти бла­го­дат­та за из­пъл­не­ни­е­то на тая теж­ка и ве­ли­ка за­да­ча. Те я из­пъл­ни­ли прек­рас­но. Про­по­вяд­ва­ли нав­ред вя­ра­та, из­би­ра­ли дос­той­ни ли­ца из­меж­ду по­вяр­ва­ли­те и ги ръ­ко­по­ла­га­ли за пас­ти­ри, ка­то им пре­да­ва­ли бла­го­дат­та на све­щен­с­т­во­то. Та­ка, ус­та­но­ве­но от Иисус Хрис­тос, въз­ник­на­ло и се офор­ми­ло в св. Пра­вос­лав­на цър­к­ва тайн­с­т­во­то Све­щен­с­т­во.

Св. ап. Па­вел, ка­то пъ­ту­вал из Ма­ла Азия, съб­рал в гр. Ми­лит пас­ти­ри­те от Ефес­ка­та цър­к­ва и им ка­зал след­ни­те за­бе­ле­жи­тел­ни ду­ми: „Вни­ма­вай­те вър­ху се­бе си и вър­ху ця­ло­то ста­до, сред ко­е­то Дух Све­ти ви е пос­та­вил епис­ко­пи да па­се­те Цър­к­ва­та на Гос­по­да и Бо­га, ко­я­то Той си при­до­би със Сво­я­та кръв. За­що­то аз зная, че след за­ми­на­ва­не­то ми ще се втур­нат по­меж­ду ви лю­ти въл­ци, ко­и­то ня­ма да ща­дят ста­до­то; па и от вас са­ми­те ще се вдиг­нат мъ­же, ко­и­то ще го­во­рят изо­па­че­но, за да ув­ли­чат уче­ни­ци­те след се­бе си“ (Де­ян. 2:28-30). От тия ду­ми се виж­да, че Све­ти­ят Дух, а не чо­век пос­та­вя пас­ти­ри­те на Цър­к­ва­та и че ед­на от най-ви­со­ки­те обя­за­нос­ти на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те е да па­зят Хрис­то­во­то ста­до от лъ­же­у­чи­те­ли и Хрис­то­ва­та цър­к­ва ­ от вът­реш­но раз­де­ле­ние.

В све­щен­с­т­во­то има три сте­пе­ни: епис­ко­пи, све­ще­ни­ци и дя­ко­ни. Дя­ко­нът по­ма­га на све­ще­ни­ци­те и епис­ко­пи­те при из­вър­ш­ва­не­то на св. тайн­с­т­ва и дру­ги­те бо­гос­лу­же­ния. Све­ще­ни­кът из­вър­ш­ва по пъл­но­мо­щие от епис­ко­па всич­ки тре­би и тайн­с­т­ва, ос­вен ръ­ко­по­ло­же­ни­е­то. Све­ще­ни­кът сле­до­ва­тел­но е за­ви­сим в сво­я­та служ­ба от епис­ко­па. А епис­ко­път не са­мо из­вър­ш­ва всич­ки бо­гос­лу­же­ния и тайн­с­т­ва, но има власт и на дру­ги да пре­по­да­ва чрез ръ­ко­по­ло­же­ние бла­го­дат­ния дар за из­вър­ш­ва­не­то им. Пъл­но­та­та на власт­та сле­до­ва­тел­но при­над­ле­жи по пра­во на епис­ко­па. Епис­ко­пи­те са пъл­ноп­рав­ни при­е­м­ни­ци на апос­то­ли­те. Тайн­с­т­во­то Све­щен­с­т­во се из­вър­ш­ва от вре­ме­то на апос­то­ли­те до на­ши дни чрез по­ла­га­не ръ­ка над кан­ди­да­та, ко­е­то се прид­ру­жа­ва с осо­бе­на тай­но­и­з­вър­ши­тел­на мо­лит­ва. Ръ­ко­по­ло­же­ния мо­гат да из­вър­ш­ват са­мо епис­ко­пи и то неп­ре­мен­но в ол­та­ра над прес­то­ла през вре­ме на бо­жес­т­ве­на Ли­тур­гия.

За ви­со­ко­то и из­к­лю­чи­тел­но дос­тойн­с­т­во на епис­коп­с­кия сан, кой­то е нас­ле­дил апос­тол­с­ко­то зва­ние, мо­же да се съ­ди от след­ни­те ду­ми на св. ап. Па­вел: „Не­ка вся­кой чо­век ни счи­та за слу­жи­те­ли Хрис­то­ви и раз­по­ред­ни­ци на тай­ни­те Бо­жии“ (1 Кор. 4:1). На дру­го мяс­то св. ап. Па­вел на­ри­ча апос­то­ли­те, а сле­до­ва­тел­но и епис­ко­пи­те, „съ­ра­бот­ни­ци Хрис­то­ви“ (2 Кор. 6:1). За­туй, кой­то ос­кър­бя­ва епис­ко­па или през­ви­те­ра, ос­кър­бя­ва Са­мия Хрис­та. Бог теж­ко на­каз­ва всич­ки, ко­и­то зле се от­на­сят към Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли, а осо­бе­но към епис­ко­пи­те. Ето един по­ра­зи­те­лен при­мер от жи­во­та на св. Ти­хон За­дон­с­ки.

Пре­ди да се от­да­де на мо­лит­ва и уси­лен ду­хо­вен под­виг, св. Ти­хон За­дон­с­ки уп­рав­ля­вал Во­ро­неж­ка­та епар­хия. Ед­на есен, ка­то пъ­ту­вал по Мос­ков­с­кия път за пог­ре­бе­ни­е­то на ня­кой свой поз­най­ник, той спрял в се­ло Хлев­ное, за да бъ­дат сме­не­ни умо­ре­ни­те ко­не с дру­ги. Се­ля­ни­те не му да­ва­ли ко­не и в сво­е­то оз­лоб­ле­ние дръз­ко го­во­ре­ли: „Ти не си гу­бер­на­тор, за да ти тър­сим ко­не“. Св. Ти­хон крот­ко им въз­ра­зил, че те тряб­ва да по­чи­тат и ар­хи­пас­ти­ра си. Вмес­то да се вра­зу­мят от то­ва, те про­дъл­жи­ли да го об­сип­ват с но­ви гру­бос­ти. „Ти си ­ ка­за­ли те ­ пас­тир над по­по­ве­те и над дя­ко­ни­те“. Св. Ти­хон не зна­ел как­во да пра­ви. Без­по­мо­щен да се спра­ви с не­о­т­зив­чи­вост­та им, той са­мо ги умо­ля­вал: „Бой­те се от Бо­га! Не ме мъ­че­те!“ След мно­го нас­то­я­ва­ния те ед­ва се съг­ла­си­ли да му ус­лу­жат.

Впос­лед­с­ти­вие, ко­га­то св. Ти­хон се бил ве­че от­тег­лил на уеди­не­ние в За­донск, ви­нов­ни­те се­ля­ни дош­ли при не­го, за да ис­кат прош­ка. Све­ти­те­лят бил бо­лен и не мо­гъл да ги при­е­ме. На не­го­вия ки­ли­ен прис­луж­ник те из­по­вя­да­ли ви­на­та си. „Той ­ каз­ва­ли те ­ ни прок­ле и от­то­га­ва всич­ки­те ни доб­ри ко­не уми­рат“. Све­ти­те­лят им от­го­во­рил чрез ки­лий­ния си прис­луж­ник, че не той ги е прок­лел, а че, заг­де­то са ос­кър­би­ли своя пас­тир, Сам Гос­под ги на­каз­ва, за да се опом­нят. След всич­ко то­ва, ка­то раз­б­рал, че се ка­ят, све­ти­те­лят с лю­бов им прос­тил.