ПРОПОВЕД ВЪВ ВТОРАТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

Втората неделя на Великия пост Църквата посвещава на паметта на свети Григорий Палама, покровителя на далите обет за мълчание християнски молитвеници, които в древността наричали безмълвници, подвижници. Те се стараели да пазят тишина в сърцето си, скривайки се в далечните обители на планината Атон, откъснати от целия свят от морето, от скалите. В пещерите, където те живели, мнозина живеят и досега. Защо именно този светец, покровителя на далите обет за мълчание, ние прославяме днес в дните на Великия пост? Понеже именно в това време за нас е важно да узнаем или да си припомним за значението на мълчанието и безмълвието.

Какъв е нашият живот? Той преминава винаги в безкраен шум и суета. Нали целият бит на съвременния човек се съпровожда с маса звуци, с шумове обкръжаващи живота. Човек, особено живеещият в града, постоянно слуша шум: реват автомобили, вървят тълпи. Лекарите казват, че това разрушава здравето на хората. Но ние с вас ще говорим за друго. Това разсейва нашето душевно съсредоточаване, ние с вас вече сме отвикнали от тишината. Мнозина от нас, оказали се у дома за миг в тишина, вече се чувстват неловко и неспокойно. В главата ни постоянно някакви празни мисли, и заедно ние не можем спокойно да помълчим, а колко излишни думи… И цялата тази суматоха, суета, поглъщаща живота ни, не дава на човека да се обърне към себе си, да си припомни най- главното, да дойде на себе си. Безпорядъкът продължава до последния ни дъх.

Понякога, когато болест с твърда ръка спира нашия бяг, приковава ни към постелята, и ние изведнъж се окажем откъснати от всеобщия бяг, ни се удава да бъдем насаме със себе си. В такива минути ние започваме да мислим. А за какво сме живели? Накъде сме бягали? Заради какво сме бързали? Откъде този шум в сърцето, в мислите, наоколо? Не трябваше ли по-рано, макар и рядко, да потърсим за себе си няколко минутки на вътрешен покой, на вътрешна тишина? Как може да дойде Божествената благодат при човека, как може тя да го осени и озари, когато той е оглушал, когато той е сляп и в своя бяг не си дава сметка къде и за какво бяга, и не чува Божия глас.

Божият глас звучи винаги в тишина. Ако вие искате да го чуете, постарайте се да откъснете от денонощието макар и няколко мига. За това Църквата ни дава правило: няколко минути прочети молитви, ела в себе си и помисли: какъв беше моят изминал ден? Какъв ще бъде моят следващ ден? За какво е всичко това? Това е важно, толкова важно… Ако искате да узнаете Божията воля, търсете тишина.

Ако искате да съберете своите мисли и чувства – търсете тишината, защото нашите мисли и чувства се разбягват, не ни се подчиняват, ние живеем винаги в разпиляност. Но истинският духовен живот на човека се случва само в събраността. Трябва да събереш своите мисли и чувства в тихото огнище в дълбината на сърцето, та там да настъпи мълчание, в което Бог да произнесе Своето Слово, отправено към тебе. Ако ние не се заставяме, не се принуждаваме към мълчание, ако ние останем подвластни на житейския шум, на безкрайния бяг, тогава у нас целият живот ще премине на повърхността, без дълбочина, без духовност, без истинска среща с Господа.

Ето за какво трябва да си припомним за далите обет за мълчание, ето защо Църквата ни призовава да се борим с пустословието, с празнословието, с напразното бърборене, с употребяването дара на езика за зло за себе си. „Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” – казва ни Свещеното Писание. Ето за това ние се молим, ние просим от Господа, а Той очаква от нас, и ние да поучастваме, да поискаме това, за да получим Божия дар – мълчание в тишината на Неговото благословение.
Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев