Елеосвещение

Версия за печат

Тайнст­во­то Еле­о­с­ве­ще­ние (Маслосвет) е пред­наз­на­че­но за теж­ко бол­ни­те. В не­го бол­ни­ят се по­маз­ва с елей и по­лу­ча­ва от Бо­га бла­го­дат­та на из­це­ле­ни­е­то от ду­шев­ни­те и те­лес­ни не­дъ­зи. То тряб­ва да се из­вър­ш­ва от 7 све­ще­ни­ка, но в край­на нуж­да мо­же да го из­вър­ши и един. За то­ва тайн­с­т­во го­во­ри св. ап. Иаков: „Бо­лен ли е ня­кой меж­ду вас, не­ка по­ви­ка през­ви­те­ри­те цър­ков­ни и те да се по­мо­лят над не­го, ка­то го по­ма­жат с елей в име­то Гос­под­не. И мо­лит­ва­та, про­и­з­ли­за­ща от вя­ра­та, ще из­це­ри бол­ния, и Гос­под ще го диг­не; и ако е гре­хо­ве сто­рил, ще му се прос­тят“ (Иак. 5:14-15).

Ви­ди­ма­та стра­на на тайн­с­т­во­то се със­тои в по­маз­ва­не бол­ния с ос­ве­тен елей при про­и­з­на­ся­не по­ла­га­е­ми­те се мо­лит­ви. По­маз­ва­не­то ста­ва 7 пъ­ти. Че­тат се при то­ва тайн­с­т­во 7 от­къс­ле­ка от Апос­то­ла и 7 от Еван­ге­ли­е­то. Не­ви­ди­мо над вяр­ва­щия бо­лен дейс­т­ва Бо­жи­я­та бла­го­дат, ко­я­то из­це­ря­ва бо­лест­та, да­ва прош­ка на гре­хо­ве­те и ус­по­ко­е­ние на съ­вест­та. На Ве­ли­ки чет­вър­тък то­ва тайн­с­т­во се из­вър­ш­ва в хра­ма за всич­ки хрис­ти­я­ни, ко­и­то се нуж­да­ят от Бо­жия по­мощ за сво­и­те те­лес­ни и ду­шев­ни не­дъ­зи.

От прак­ти­ка се знае, че то­ва тайн­с­т­во по­ма­га спо­ред вя­ра­та на бол­ния. Ня­кои след из­вър­ш­ва­не на еле­о­с­ве­ще­ни­е­то по­лу­ча­ват вре­мен­но об­лек­че­ние и бла­го­дат­на под­к­ре­па да но­сят с тър­пе­ние и бла­го­дар­ност бо­лест­та си, ко­я­то при без­ро­пот­но по­на­ся­не и при по­кай­но нас­т­ро­е­ние е спа­си­тел­на за ду­ша­та. Дру­ги пък след еле­о­с­ве­ще­ни­е­то по­лу­ча­ват бър­зо оз­д­ра­вя­ва­не. Ето един дос­то­ве­рен слу­чай.

Един све­ще­ник раз­каз­ва за ня­кой си бла­го­чес­тив сляп 80-го­ди­шен ста­рец, че се от­ли­ча­вал с дъл­бо­ка вя­ра в Бо­га, че пръв ид­вал в Бо­жия храм на служ­ба и че се пре­пи­та­вал от по­да­я­ни­е­то на доб­ри хо­ра. Вед­нъж той сил­но за­бо­лял, за­поч­нал да се гот­ви за смърт, из­по­вя­дал се, при­час­тил се и по­и­с­кал да се из­вър­ши над не­го св. тайн­с­т­во Еле­о­с­ве­ще­ние. През вре­ме на мас­лос­ве­та той се мо­лил със съл­зи на очи и с ве­ли­ка вя­ра в Бо­жи­я­та ми­лост. Не­о­чак­ва­но за не­го Бог го въз­диг­нал по­ле­ка-ле­ка от бол­нич­ния одър, тъй че след из­вес­т­но вре­ме той бил ве­че на кра­ка. Све­ще­ни­кът взел пак да го сре­ща пред Бо­жия дом.

Един ден след св. Ли­тур­гия ста­ри­кът оти­шъл в жи­ли­ще­то на све­ще­ни­ка. На ли­це­то му би­ла из­пи­са­на ня­как­ва го­ля­ма ра­дост. Сам той не бил ве­че оня пре­гър­бен ста­рец, кой­то ед­ва се дви­жел с по­мощ­та на сво­я­та то­я­ж­ка. Се­га той прис­тъп­вал бод­ро и без бас­тун.

­ - От­че, ­ ка­зал той -­ аз по­лу­чих ве­ли­ка ра­дост от Гос­по­да!

­ - Как­во имен­но? Ка­жи, дя­до! ­- ре­къл све­ще­ни­кът.

­ - Аз виж­дам с ед­но­то си око, ко­е­то ми се бе­ше зат­во­ри­ло пре­ди два­де­сет го­ди­ни, и виж­дам яс­но ­- виж­дам вас и ва­ша­та през­ви­те­ра и всич­ко в све­та. Ето и без то­я­ж­ка дой­дох при вас, а пре­ди то­ва не мо­жех без нея да сто­ря ни крач­ка.

­ - Сла­ва Гос­по­ду Бо­гу! ­- ка­зал све­ще­ни­кът. Но ка­жи ми, дя­до, от­дав­на ли си се удос­то­ил да по­лу­чиш та­ка­ва ми­лост от Гос­по­да?

­ - Да, от оня ден, ко­га­то вие, от­че, из­вър­ших­те над ме­не све­то­то тайн­с­т­во Мас­лос­вет. През вре­ме на тайн­с­т­во­то ка­то че ня­как­ва го­ля­ма свет­ли­на блес­на пред очи­те ми. От то­ва око (тук той по­ка­зал прог­лед­на­ло­то свое око) по­те­че съл­за. Щом съл­за­та кап­на, аз за­поч­нах да виж­дам. До­се­га кри­ех, но от­се­га ще въз­вес­тя­вам ве­ли­ко­то Бо­жие бла­го­де­я­ние.

С тайн­с­т­во­то Еле­о­с­ве­ще­ние ние за­вър­ш­ва­ме де­се­тия член от Сим­во­ла на вя­ра­та. Той ни раз­к­ри­ва, как­то ви­дях­ме, ду­хов­но­то бо­гат­с­т­во на тайн­с­т­ва­та. Св. Пра­вос­лав­на цър­к­ва има в тайн­с­т­ва­та ця­ла не­и­з­чер­па­е­ма сък­ро­вищ­ни­ца от Бо­жия бла­го­дат, пред­наз­на­че­на за ду­хов­ния жи­вот на чо­ве­ка. От нас се ис­ка да вяр­ва­ме и да же­ла­ем да се пол­з­ва­ме от тия ду­хов­ни бо­гат­с­т­ва. Ако ние се под­к­ре­пя­ме чрез при­е­ма­не на св. тайн­с­т­ва с Бо­жи­я­та бла­го­дат, ни­ка­къв враг на ду­ша­та ни не би мо­гъл да ни поп­ре­чи да жи­ве­ем на зе­мя­та по хрис­ти­я­н­с­ки и да дос­тиг­нем след смърт­та си жа­ду­ва­но­то спа­се­ние в цар­с­т­во­то не­бес­но.