ПОУЧЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТАРЦИ - за молитвата

Версия за печат

1. Молитвата просвещава човека. Това подчертавал старецът Порфирий и посочил следния пример: “Ето, някъде има електростанция, а в стаята - лампа, но ако не завъртим ключа, ще останем в тъмнина. С това искам да кажа, че ето, има Христос, има я и нашата душа, но ако ние не завъртим ключа на молитвата, нашата душа няма да види светлината Христова и ние ще останем в мрака на дявола.” И на свое духовно чадо казвал: “Знаеш ли колко велик дар е това, че Бог ни е дал право да говорим с Него по всяко време, във всеки миг и на всяко място, където и да се намираме? Той ни чува винаги. Това е най-голямата чест за нас. Затова ние винаги трябва да обичаме Бога.”

2. Старецът Иаков казвал: “Нито една молитва, чада мои, не отива напразно. Мен самия молитвата ме крепи вече толкова години.”

3. Свети Антим от о. Хиос, обръщайки се към монасите от своя манастир, подчертавал: “Молитвата не е изморителен труд. Тя е вътрешна дейност. Тя е топло умиление на душата. Обаче молитвата има нужда от пост и бдение. Постът изсушава страстите, а бдението ги умъртвява. Молитвата дава на човека криле и го издига в небесата, изпращайки му небесни дарования.”

4. Старецът Иосиф казвал: “Начало на пътя към чистата молитва е борбата със страстите. Невъзможно е да се преуспее в молитвата, докато действат страстите. Но дори и те не препятстват да се придобие благодатта на молитвата, стига само да избегнем безделието и тщеславието.”

5. Молитвата е източник на сила. Старецът Порфирий казвал: “Мъчениците изпитвали силна болка по време на мъченията. Така би страдал и обикновеният човек с тази разлика, че мъчениците постоянно били съединени с Христа чрез молитвата и получавали сила, по-голяма от тяхната болка, и по този начин постигали победа. Но ако бяха оставили молитвата дори и за една секунда, болките им биха станали нетърпими и те биха били готови да се отрекат от Христа. Но свързани чрез молитвата с Христа, те получавали сила и претърпявали докрай болката и всички мъчения.”

6. Старецът Амфилохий учел: “Молитвата, възнасяна с усърдие, бодрост, благоговение, вяра, умиление и внимание, е добра и полезна. Дяволът по различни начини се бори с онези, които се молят, а такива, които не се молят - обича. Чрез молитвата човек беседва с Бога и проси от Него благодат и спасение. Молещият се трябва да притежава смирение.”

7. Поученията на стареца Паисий за молитвата са много ценни за всеки християнин. Той казвал: “Няма по-блажени от хората, които са осъществили връзка с «Небесната радиостанция» и са оградени от Бога с благочестие. И няма по-нещастни от онези, които са прекъснали връзката си с Бога и загубили разсъдъка си, установяват връзка със света и светските радиостанции, за да се отвлекат поне за малко от силното безпокойство, произтичащо от това, че животът им се е отклонил от пътя.” Той съветвал и следното: “Много помага преди молитва четенето на някой откъс от Патерика. Тогава се стопля сърцето, отдалечават се всички грижи и ти можеш да се молиш неразсеяно.” И за ума, който се разсейва по време на молитвата, казвал: “В часа на молитвата, когато нашият ум преминава върху лоши неща или помислите за тях идват сами, без нашето желание, да не противоречим на врага, защото дори да се съберат всички адвокати с речите си, те няма да се справят дори с едно демонче. Тия помисли, както и хулните помисли, могат да бъдат прогонени само с презрение към тях.”

8. Старецът Иероним казвал: “Не оставяй молитвата. Бой се от безделието и равнодушието. Когато се молиш сутринта и чувстваш умиление, през целия ден ще се носиш като на крила. А когато започваш утрото без молитва, всичко ще върви наопаки. ”

9. Същият старец давал такива съвети за молитвата на свое духовно чедо: “Моли се по-често, осигурявайки си за това и подходяща тишина. Ако не можеш много да се молиш сутринта, моли се по обяд или вечер. Избери си такъв час за молитва, в който да има тишина. Моли се, докато не дойде дъждът, тоест докато не дойдат сълзите. Мнозина се молят цяла нощ и не се насищат. Молитвата е услаждащо занимание.”

10. Целта на света е да славослови Бога. Старецът Иоил от гр. Калама казвал за това така: “На небето Бога славят ангелите и светците, звездите и птиците. На земята славят Бога неграмотните, монасите и пустинниците. Славословието на Бога е нишката, която свързва всички части на света. Това е крайният смисъл, най-високата цел на света, а следователно и на човека.”

11. Пак този старец казвал: “В радостния покой на молещия се човек се подготвя почвата и благите помисли започват полека да напяват с небесни звуци в ушите му прекрасни съвети, които са небесните беседи.”

12. Старецът Иероним от о. Егина казвал за молитвата: “Някои хора, дори и малко време да прекарат без молитва, не издържат и страдат. Часовете, през които биха искали да се помолят и не са могли, им се струват мъчителни.” И продължил: “Когато умира майка ти или някой роднина, ти не вземаш книга, за да плачеш. Думите сами ти идат наум поради скръбта. Така е и в молитвата. Ние трябва да си позволим да се изповядаме Богу за това, което ни безпокои.”

13. Друг път същият старец казвал: “Ако самият ти не чуваш или не разбираш онова, което говориш, как тогава искаш Бог да те чуе?” Също казвал той и за себе си: “Когато ми е студено, аз се моля и Божията благодат ме сгрява.”

14. Великият старец Порфирий казвал за молитвата: “Когато сме в Божията благодат, тогава нашата молитва става чиста. Нека се молим непрестанно, дори легнали в леглото, когато се приготвяме за сън или си почиваме.”

15. Старецът Иоил казвал на духовното си чадо: “Когато заставаш на молитва, спомни си своите страсти, слабостите си, онази лекота, с която бягаш от Бога и падаш, спомни си, че Христос може да те удържи да не паднеш.”

16. Молитвата много помага на човека да се избави от страстите. Във връзка с това старецът Евсевий казвал: “Когато страстта проникне в душата, тя я пленява и подчинява на себе си. Тогава човек трябва да се опомни и със смирено сърце да се моли непрестанно дотогава, докато не се освободи от нея.”

17. Обръщайки се към своето духовно чадо, старецът Евсевий писал: “Молитвата и поучението да не те оставят. Бъди благотворител за другите с думите и примера си. Пази се от сатанинската гордост.”

18. Старецът Паисий казвал, че само молитвата на смирения бива чута от Бога. Той съветвал: “Ако искаш Бог да те чуе по време на молитвата, натисни «копчето» на смирението, защото на тази «честота винаги работи» Бог, и смирено проси Неговата милост”

19. Молитвата трябва да се съпътства от любовта. Старецът Амфилохий казвал, че “молитва без любов е като добра и прекрасна птица, която няма криле и не може да лети”.

20. Какво трябва да изпросваме с молитвата си? Старецът Паисий казвал: “Брате мой, в своята молитва не търси нищо освен покаяние. Покаянието ще ти донесе смирение, смирението ще ти донесе благодатта Божия и ти ще пребъдеш в нея. И каквото и да поискаш за своето спасение или за полза на другите, Бог ще ти го даде.”

21. Посредством молитвата узнаваме волята Божия по някой вълнуващ ни въпрос. Старецът Иосиф казвал: “Когато искате да узнаете волята Божия, оставете напълно самия себе си, всичките свои намерения и мисли и с велико смирение искайте да я познаете в молитвата си. И каквото се образува в сърцето ви или към каквото се скланя то, това вършете и то ще е по Бога. Онези, които имат повече дръзновение да се молят за това, чуват по-ясно известяваното в себе си, стават по-внимателни в своя живот и нищо не правят без Божественото известяване.”

22. Старецът Порфирий съветвал своите духовни чада да се молят за другите, следвайки неговия собствен пример: “Знаете ли, аз чувствам, че ви помагам много със своята молитва.” “Когато се молите за човек, когото дяволът тласка към греховни страсти, не му казвайте за своята молитва, защото за това ще узнае дяволът, ще възбуди в душата му съпротива и вашата молитва няма да даде никакъв резултат. Молете се за него тайно и молитвата ви ще му помогне.”

23. За личния и таен опит на молитвата старецът Иероним казвал: “Молитвата е беседа с Бога. Когато усетим радост от молитвата, ще усетим и велико ликуване. Това е предвкусване на райския живот. Вие трябва много да се подвизавате, за да почувствате тази радост. И ако много се подвизавате, Бог ще ви я даде. Молитвата възнася на висотата на Божественото съзерцание. Михаил, моят старец, се молеше вече не словесно, а умно. Думите са подпалки, които са нужни, докато не се разгори огънят. Щом той пламне, тоест щом дойдат съкрушението и умилението, човек не може да говори. Той чувства и чува в себе си Бога. Тогава идват и сълзите. Човек се намира в духовно състояние със сърдечна молитва, свещено въжделение и неизречени въздихания.”

Перевод: Архимандрит Александър Милеант