„КОЙТО ИЗПЪЛНИ И ПОУЧИ” (Слово в Неделя на светите отци от шестте Вселенски Събори)

Версия за печат

Днес честваме паметта на светите отци от шестте Вселенски Събори. Всички ние сме призвани да бъдем изповедници на едната спасителна вяра на Църквата. „Вие сте светлината на света” – обръща се Господ към Своите ученици от всички времена. И сред тъмнината на всички заблуждения и греха Господ утешава верните: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”.

Историята на християнството в продължение на двадесет века свидетелства, че множество християни вярвали и живели съгласно заповедите Христови, съблюдавали старателно евангелския закон и станали малки слънца, отразяващи светлината на голямото Слънце, нашия Господ Иисус Христос. Сред тези, които изпълнили и поучили са отците на Църквата, съставили Вселенските Събори и определили правилата на истинската вяра и нравственост. Светите йерарси се сражавали против еретиците, лъжовно учещи за личността на нашия Спасител. Шестте Вселенски Събори утвърдили истината, че Христос е Богочовешка Личност с две тайнствено съединени едно с друго естества. Христос е съвършен човек и съвършен Бог – същият този Христос, в Когото тези две естества са съединени „неразделно, неизменно, неразлъчно, неслитно”. В едно Лице и една Ипостас един и същ е Единородният Син Божи, Бог Слово. Тази тайна те проповядвали, просветени от благодатта на Светия Дух, единосъщен и равночестен на Отца и Сина.

Учителите на Църквата, устроителите на Вселенските Събори и всички учители и отци на Църквата, живели в различни времена, били пример за християнски живот. Те били духовни светила, маяци за човечеството. Те съединявали в своя живот практиката и теорията, осъществявайки на дело това, за което учели. За всеки от тях се отнасят думите Христови: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”.

Слушайки тези Христови думи, може би, някой от нас ще каже с удивление: „Христос заповядва на Своите последователи две неща – да изпълняват и да поучават. У учителите и отците на Църквата имало и едното и другото - свят живот и просвещение. Но аз не знам много. Аз не съм изучавал богословие. Аз не мога да проповядвам. Какво ще стане с мене и с такива като мене? Да допуснем, ние изпълняваме, но не учим. Следователно, няма да бъдем приети в царството небесно”.

На това недоумение Църквата отговаря кратко и ясно. Когато Христос говори, че Неговите верни ученици трябва не само да живеят по християнски, но и да учат другите, това не означава, че всички вярващи трябва да изучават богословие и да бъдат способни да проповядват за чудесата Христови от амвона на храмовете. Такъв труд е за малцината, получили от Господа дар на проповедничество. Върху тези проповедници лежи голяма отговорност и те трябва са много внимателни към своя живот. Ако те не живеят съгласно с това, на което учат, те ще се окажат лицемери, тези, към които се отнася присъдата на Господа: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери”.

Освен църковната проповед от амвона има и друг род проповед. Това е простото учителство. Това са тези немного думи за Христос, които най-безкнижните християни могат да произнесат. Това са тези немного думи, които изхождат от сърце, дълбоко вярващо в Христа и съединяващо Писанието с всекидневния живот. Тези немного думи могат силно да въздействат върху другите хора. Върху тези, които живеят в грях и заблуда, но като придобиват вяра в Христа, започват да се променят - не благодарение на нечие красноречие, но благодарение на простите думи, които те са чули от смирения вярващ. Ние помним от житието на преподобни Серафим Саровски как при него, в обителта, дошъл от любопитство прославен генерал и след продължителна беседа излязъл, ридаейки като дете, оставил в килията на преподобния всички свои ордени. Какви прости думи му казал светецът, които като меч го разсекли и проникнали „до раздяла на душа и дух, на стави и мозък”, както казва апостолът?

Всеки, който вярва в Христа, може да бъде учител и проповедник на Писанието. Към такива се отнася словото Господне: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в Царството Небесно”. Всички ние без изключение сме задължени да изпълняваме Божиите заповеди и всеки, според степента на неговите дарования, да просвещава нашите ближни.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев