ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА АРХИСТРАТИГА МИХАИЛ И ОСТАНАЛИТЕ НЕБЕСНИ СИЛИ БЕЗПЛЪТНИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, днес Светата Църква възпоменава и молитвено прославя винаги виждащите лицето на Небес­ния Отец (Мат. 18: 10) – светите Ангели Божии.

Когато честваме паметта на светите хора, обикновено знаем как е протекъл техния живот, с какво е знаменателна тяхната дейност. За Ангелите ние знаем сравнително малко, защото Свещеното Писание ни дава представа за духовния свят само в тази степен, каквато е необходима за нашето спасение, за нашето приближаване към Бога.

Какво знаем за живота и дейността на Ангелите?

Ангелите – това са безплътни духове и разумни същества, които стоят пред Престола Божи и непрестанно славословят Господа Вседържителя.

Благоговейното съзерцание на величието на Твореца е за Ангелите източник на постоянна радост. В книга Иов се говори, че, когато Господ сътворил земята, всички синове Божии възкливали от радост (Иов. 38:7), а Светата Църква ежедневно с думите на Песнопевеца призовава: “Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства!” (Пс. 148:2).

Съзерцавайки Славата Божия, Ангелите ревностно служат на Бога и възвестяват на хората Неговата света воля. Така, Ангелите служели на Иисуса Христа по време на изкушението Му в пустинята; Ангел се явил да подкрепи Спасителя в Гетсиманската градина; Ангел възвестил на Захария зачатието на Предтечата; Архангел Гавриил се явил на Пресветата Дева Мария и възвестил за предстоящата раждане от Нея на Спасителя; многочисленото войнство на Ангелите славословило Христовото Рождество; Ангели възвестили на мироносиците за Възкресението Христово, а на апостолите при Възнесението на Христа на Небето за Второто Му Пришествие.

От целия сонм на ангелските сили най-близо до нас са Ангелите Пазители. Според учението на Православната Църква, такива Ангели ни се пращат в тайнството Кръщение на всеки човек. Те ни съпътстват и ни пазят по целия ни житейски път.

Макар понякога и да забравяме за  своя  Ангел,  не му се мо­лим, отдалечаваме го от себе си със своите  гре­хове, оскърбявайки неговата светиня, но той, кротък и тих, се старае отново да ни насочи към пътя на добродетелта. Стремежът към добрите дела, мо­литва и покаяние се раждат в нас не без помощта на Ангела Пазител. Ето той постоянно ни зове към Бога и насочва към спасение, предпазва от гре­ха  и съблазънта,   помага да се борим с изкушението. Ако пък паднем в пре­грешение, Ангелът Пазител се  от­далечава  от нас по време на нашата неразкаяност, плаче за нас, моли Бога за нас Той да позабави Своето наказание, заслужено от нас, и в същото време не престава да безпокои нашата съвест с цел да пробуди покаяние.

„Защо стоиш тук и плачеш?” – попитал веднъж преподобни Нифонт юноша, стоящ пред вратата на един дом и плачещ. „Аз, – отговорил юношата, – съм Ангел, пратен от Господа да пази човека, който пребивава вече няколко дни в този безнравствен дом, стоя тук, защото не мога да се приближа към грешника, плача поради това, че губя надежда да го доведа до пътя на покаянието”. Така скърби и плаче за нас нашият Ангел Пазител, когато се предаваме на греховете. Ако пък ние се отвръщаме от греховната сквер­нота, искрено и чистосърдечно се разкайваме и се предаваме на  плач и съкрушение за своите грехове, обичащият ни Ангел Пазител се радва на  нашето обръщане.

Човешката природа, както и ан­гелската, притежава разум и воля. И затова ние имаме всички възможности запостигане на съвършенство. Ако човек, из­пълнявайки повелението на Твореца, насочва своята воля към доброто, слави Господа с целия си живот, с цялото си същество, радостно служи на Бога и хората, тогава още в този живот той става ан­гелоподобен.

Господ ни заповядва: бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” (Мат. 5: 48). В какво се състои християнското съвършенство? Съгласно учението на светите отци: най-съвършеното и велико дело, което може да желае и постигне човек, е сближението с Бога и пребиваване в единение с Него. Това е пътят на ангелското съвършенство, но той е достъпен за всеки от нас. Това е пътят, по думите на преп. Серафим Саровски, на придобиване на Духа Святого, без Когото и няма и не може да има спасение за никого.

Благодатта на Светия Дух се придобива, когато вършим добро за слава Божия (1Кор. 10: 31). Не ни принася никакъв плод това добро дело, което извършваме от тщеславие или заради самото добро, а не заради Христа; защото добродетелите и подвизите сами по себе си не принасят на човека доброто на Царството Божие, което е вътре в нас (Лк. 17: 21), но произтичащото от тях смирение. „Смирението и раждащото се от него покаяние са единственото условие, при което се приема Христос! Смирението и покаянието са единственото нравствено състояние, от което може да пристъпим към Христос!” – пише в своите творения свети Игнатий (Брянчанинов).

В какво се състои християнското смирение и какви са средства за неговото придобиване?

Смирението е самоунижение пред Бога и хората – при искрено осъзнаване като съвършена във всичко зависимост от Бога, така и на нашата нравствена увреденост, на слабостите, на недостатъците, на греховността и виновността. Свети Варсанофий Велики казва, че смирението се състои в това в никакъв случай да не се смятаме за нещо, във всичко да отсичаме своята воля, да се подчиняваме на всички и без смущение дапонасяме тонва, което ни застига отвън, считайки себе си поради своите грехове достойни за всякакви унижения и скърби.

Смирението е колкото важно, толкова и трудно. Според указанието на светите отци, за придобиването на смирение е полезно раз­мишлението за Божието величие и за нашето

нищожество, за всецялата ни зависимост от Бога. Към смирение привежда и честото разглеждане на нашите недо­статъци, слабости, грехове, които у нас винаги са много. Преподобни Йоан Дамаскин съве­тва за придобиването на смирение да не обръщаме внимание на греховете на другите, да не подчертаваме сла­бостите, недостатъците на другите, никого да не подозираме в нещо лошо, напротив, всичко да обръщаме към добрата му страна, слабостите да извиняваме, помнейки своите слабости, никого да не презираме, да счи­таме себе си за по-грешни от другите; също извършването на всяко доб­ро дело да приписваме на Божията помощ, а не на своята ревност и трудове; във всички постъпки да спазваме простота и постоянно да се молим на Бога да просвети нас, помрачените, за да видим своите слабости и грехове, и да ни дарува чувство на смирение.  

Ежедневно, ежечасно Господ ни поставя пред избор: да изпълним заповедта Му за смирение или да я нарушим, да постъпим по съвест, макар понякога и това да не е лесно, или да сподавим нейният глас в сърцето. И ние, ако искаме да придобием смирение, за да влезем във вечния Живот, трябва винаги да се вслушваме в гласа на Небесния Отец, призоваващ ни чрез съвестта и светите заповеди. Всеки път, когато ни се случи да по­служим на Бога, изпълнили Неговата заповед, нека си припомним, че ние сме воини на Ве­ликия Пълководец – Христа Спасите­ля. Нека помним, че ние не сме самотни в битката с врага на човешкия род. С нас е цялата Небесна Църква, всички Ангели и Архистратигът Бо­жи Михаил. Нека се обръщаме към тях за помощ, вярвайки, че тя ще после­два незабавно по пътя към Царството Небесно. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев