ВСЕКИ ЧОВЕК, ДАЖЕ БЕЗ САМ ДА ЗНАЕ ТОВА, ЖАДУВА ЖИВО ОБЩЕНИЕ С БОГА (слово в Неделя пета след Пасха, на самарянката)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Виталий Кузьмин

Днес в евангелското четиво ние чухме как Спасителят заедно с учениците се завръщал от Иудея в Галилея. Най-краткият път за Галилея минавал през Самария. Но иудеите използвали този път извънредно рядко, защото между тях и жителите на Самария от няколко столетия съществувала непримирима вражда. Обаче Спасителят избрал именно този път. Когато Той се уморил, седнал да отдъхне край кладенеца, намиращ се недалече от град Сихар. И именно край този кладенец станала знаменитата среща на Иисус със самарянката, която дошла за вода. Иисус поискал от нея вода и между тях се завързал диалог. И този, може да се каже, битов разговор преминал в разговор за най- главното. Нужно е да се каже, че кладенецът по това време бил място за срещи и общуване. При кладенеца се срещали даже влюбените, които впоследствие ставали съпрузи. Ние помним, например, че Исаак и Ревека се срещнали при кладенеца. Иаков и Рахил – също. Тази жена, самарянка, символизира падналото греховно човечество, а Христос – Богът, Който дошъл да спаси погиващите.Той дошъл специално заради такива как нея. Срещата на Бога и нещастното човечество при кладенеца – това е като среща на двама влюблени. Бог ни обича и ние Го обичаме, но сме се заблудили и загубили ориентири, и не знаем къде да отидем. Но Бог Сам идва насреща ни, Сам ни намира и Сам започва с нас разговор. И става ясно, защо Той пред нея, падналата жена, така откровено говори за Себе Си: „Аз съм Месията, Който трябваше да дойде”. Защо Той е така откровен с нея? Понеже това е Неговата цел. Той казал: „Аз дойдох специално за тебе. Да вървим у дома, стига вече сме яли тези рожкови за свинете. Спомни си за своето предназначение – ти си родена да бъдеш дъщеря на Бога”. Въобще, разговорът на Иисус със самарянката – това е едно от най-удивителните места в Новия Завет, пък и в цялото Свещено Писание. С този пример Господ ни казва, че Той е дошъл за всеки от нас: „Какъвто и да си бил, ти можеш, докато си жив, да влезещ във вечния живот. За това няма препятствия”.

Аз искам да насоча вашето внимание към думите на Спасителя за истинското служение на Бога. Господ на въпроса на самарянката „Къде трябва да се покланяме на Бога?” отговорил: „Настана време, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина”. Остава само да разберем какво значи това. А това значи, че вярата не се изчерпва само с обреди и ритуали. Да се покланяме на Бога в истина – това значи да се намираме в живо общение с Него. Разбира се, тези отношения на човека с Бога се изразяват и във външни форми. Да, ние строим храмове, украсяваме ги с фрески и икони, и ги изпълваме с молитви и песнопения. Но Господ иска всичко външно да стане вътрешно. Той иска нашият вътрешен ветх човек да се обнови по образа на Създалия го. Обаче ако с години посещаваме храма, но не се изменяме към по-добро, това значи, че правим нещо не както трябва. По-скоро, ние придаваме твърде голямо значение на външните форми и ни липсва живо общение с Бога. Всеки човек, даже без сам да знае, всъщност жадува именно това. Милиони хора се измъчват, опитвайки се да заменят с нещо живото общение с Бога. Някой – с разкош, някой – с безкрайни удоволствия, някой – с — фанатично следване на религиозните обреди. Но само Бог знае как наистина да насити и как да утоли нашата жажда. Затова само към Него трябва да се стремим и на Него единствен да се покланяме в дух и истина.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru