Начало › Православието в моя край ›

ВИДИНСКА ЕПАРХИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДИН ПОКЛОННИК - Изворски и Чипровски манастири

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Александра Карамихалева

На дру­гия ден се ка­чих­ме при Бе­лог­рад­чиш­ка­та кре­пост, из­диг­на­та ка­то ес­тес­т­ве­но про­дъл­же­ние на ска­ли­те. Пос­ле по­ех­ме към пе­ще­ра­та Ма­гу­ра­та, а оттам се от­п­ра­вих­ме към Из­вор­с­кия ма­нас­тир “Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но”.

Той се на­ми­ра на 9 км от гр. Ди­мо­во и на око­ло 2 км от с. Из­вор в жи­во­пис­на го­рис­та мес­т­ност. Ко­кет­но под­ре­де­ни­ят двор е при­ю­тил мал­ка цър­к­ва, дву­е­таж­на ма­нас­тир­с­ка сгра­да, кам­ба­на­ри­я­ и мал­ка пос­т­рой­ка, в за­пад­ния край на ко­я­то нав­ре­ме­то, до­ка­то се стро­е­ше го­ля­ма­та сгра­да, жи­ве­е­ше игу­мен­ка­та май­ка На­та­лия.

Тук всич­ко из­г­леж­да но­во, но се­гаш­ни­ят игу­мен ар­хим. Ва­си­лий раз­каз­ва, че при тър­се­не на ле­то­пис­ни дан­ни за съз­да­ва­не­то на Гло­жен­с­кия ма­нас­тир уче­ни­те по­па­дат на раз­каз за ос­но­ва­ва­не­то през XII век на Из­вор­с­кия ма­нас­тир във Ви­дин­с­ко от рус­кия княз Из­вор Та­вор­с­ки, во­ден от “ле­тя­ща” ико­на.

След па­да­не­то на Ви­дин­с­ко­то цар­с­т­во ма­нас­тирът е ог­ра­бен и раз­ру­шен от тур­ци­те, мо­на­си­те би­ли из­би­ти, а които ос­та­на­ли жи­ви, из­бя­га­ли и ма­нас­ти­рът за­пус­тял. Въ­зоб­но­вен е през XVII век по ини­ци­а­ти­ва на ня­кой си йе­ромонах Сил­вес­тър.

До 1860 г. ма­нас­ти­рът е мъж­ки. Пос­ле­ден игу­мен е йе­ромонах Ага­пий, прес­лед­ван от тур­ци­те и из­бя­гал в Сър­бия през 1861 г. Ос­та­на­ли­те мо­на­си Ки­рил, Гав­ра­ил и Хри­сант са пог­ре­ба­ни в ма­нас­тир­с­кия двор зад ол­та­ра. При Ви­динския митро­по­лит Не­о­фит Из­вор­с­ки­ят ма­нас­тир при­до­би­ва ста­ту­та на де­ви­чес­ки ма­нас­тир. Три мо­на­хи­ни и три пос­луш­ни­ци по­ла­гат го­ле­ми уси­лия за ре­монт на сгра­ди­те и въз­с­та­но­вя­ва­не­то на ма­нас­тир­с­кия храм. До 1965 г. игу­мен­ка на ма­нас­ти­ра е май­ка Апо­ли­на­рия, а от 1965 до 2004 г. ­ май­ка На­та­лия.

След кон­чи­на­та є уп­рав­ле­ни­е­то на ма­нас­ти­ра по­е­ма ар­хим. Ва­си­лий и ма­нас­ти­рът от­но­во ста­ва мъж­ки, но тук не прес­та­ват да ид­ват бо­го­лю­би­ви же­ни, ко­и­то доб­ро­вол­но се тру­дят, из­мол­вай­ки Бо­жи­я­та по­мощ. Прек­рас­ни бла­го­чес­ти­ви же­ни­ци, ко­и­то с вя­ра­та и ръ­це­те си са пре­вър­на­ли ма­нас­ти­ра в райс­ка гра­ди­на.

От­к­ри­ва­ме и се­га две же­ни от Ви­дин. Ед­на­та би­ла бол­на от рак. Ней­на поз­на­та я до­веж­да ту­к. Де­нем се тру­де­ла в ма­нас­ти­ра, но­щем се мо­ле­ла в хра­ма ­ и Бог я из­це­рил. Се­га еже­год­но да­ва кур­бан на хра­мо­вия праз­ник и по­ма­га с как­во­то мо­же. Тук е с дру­га своя близ­ка, ко­я­то има теж­ки се­мей­ни проб­ле­ми.

Ко­гато по­тег­ля­ме на след­ва­щия ден, тръг­ват с нас, за да ги от­ка­ра­ме до га­ра­та в Ди­мо­во. Ас­фал­то­ви­ят път лъ­ка­ту­ши раз­бит, осе­ян с дъл­бо­ки дуп­ки и пук­на­ти­ни, от ко­и­то е из­бу­я­ла тре­ва.

Виж­те как е тре­вя­сал пъ­тят към ма­нас­ти­ра, ряд­ко ня­кой ми­на­ва по не­го ­ каз­ва спът­ни­ца­та ни, ­ а пъ­тят към бол­ни­ци­те ­ ши­рок, ху­бав, вра­ти­те са­ми се от­ва­рят пред те­бе!

Обър­ка­ли сме пъ­ти­ща­та: тър­сим по­ми­ре­ние в съ­ди­ли­ща­та, здра­ве ­ в бол­ни­ци­те, и ни­то мир има­ме, ни­то здра­ве и жи­вот! ­ съг­ла­сих се с нея.

Ко­га­то чуя Чип­ров­ци, в съз­на­ни­е­то ми из­ник­ват: чип­-ров­с­ките ки­ли­ми, Чип­ров­с­кото въс­та­ние и раз­би­ра се Чипров­с­ки­ят ма­нас­тир.

На фо­на на от­ми­нало ве­ли­чие и сла­ва, днес Чип­ровци е мал­ко пог­ра­нич­но се­ли­ще с оре­дя­ло на­се­ле­ние, чи­и­то жи­те­ли бър­зат да ти по­ка­жат всич­ки­те си за­бе­ле­жи­тел­нос­ти и да ти раз­ка­жат за тях. То­ва, ко­е­то най-ве­че ме ин­те­ре­су­ва, е да от­к­рия хра­ма. На­ми­ра се на ви­со­ко мяс­то в цен­тъ­ра на гра­да и е пос­ве­тен на “Св. Въз­не­се­ние”, да­ти­ра от 1677 г., но уред­нич­ка­та от му­зея ни уве­ри, че то­зи храм е из­г­ра­ден вър­ху ос­но­ви­те на по-ста­ра цър­к­ва, ве­ро­ят­но от Вто­ра­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва. Не­пос­ред­с­т­ве­но до ду­ва­ра на цър­ков­ния двор са ос­но­ви­те на ве­ли­чес­т­ве­ния ня­ко­га ка­то­ли­чес­ки храм “Сан­та Ма­рия”. Са­мо част от сте­ни­те са ос­та­на­ли и от раз­ру­ше­на­та при въс­та­ни­е­то през 1688 г. цър­к­ва “Св. Ни­ко­ла” и Гу­шов­с­ки­ят ма­нас­тир над гра­да.

След ка­то обяд­ва­ме в Чип­ров­ци, по­тег­ля­ме към ед­но­и­мен­ния ма­нас­тир. Пъ­тьом спи­ра­ме при възоб­но­ве­ния бе­лос­не­жен храм в с. Же­лез­на (с 400 жи­те­ли). Църквата, пос­ве­те­на на св. Ни­ко­лай Чу­дот­во­рец, след по­ве­че от 50 го­ди­ни за­пус­те­ние е об­но­ве­на и през 2008 г. въз­кръс­на за нов жи­вот.

Чип­ров­с­ки­ят ма­нас­тир. Вли­за­ме в нис­ка­та ка­мен­на цър­к­ва, пос­ве­те­на на све­ти Йо­ан Рил­с­ки, чиито мощи са спрели на то­ва мяс­то при пре­на­ся­не­то им от Австро-Ун­га­рия. Пред хра­ма ­ два ка­мен­ни свещ­ни­ка, вко­па­ни в зе­мя­та, ко­и­то ня­ко­га са по­па­да­ли в прит­во­ра на по-стар и прос­то­рен храм. В из­точ­ния край на ма­нас­ти­ра е ви­со­ка­та ку­ла ­ кос­т­ни­ца, в ко­я­то са съб­ра­ни на­ме­ре­ните на те­ри­то­ри­я­та на ма­нас­ти­ра кос­ти. Кос­ти на мъ­че­ни­ци.

 

И две­те мо­на­шес­ки кри­ла са дву­е­таж­ни, до­ле­пе­ни ед­но до дру­го, и се на­ми­рат юж­но от хра­ма. Би­ла съм на ос­ве­ща­ва­не­то на ед­но­то кри­ло, за­поч­ва­що от пор­та­та на ма­нас­ти­ра. Пом­ня ко­га бут­на­ха дру­го­то и за­поч­на­ха из­г­раж­да­не­то на но­во. Днес и то е съг­ра­де­но, ос­та­ват са­мо до­вър­ши­тел­ни ра­бо­ти. От ста­ра­та па­ян­то­ва сгра­да е за­па­зен са­мо па­рак­лисът в из­точ­ния край. Цели­ят е зог­ра­фи­сан от­вът­ре и от­вън.

 

Игу­ме­нът йе­ро­мо­нах Ки­рил ни ка­ни на чар­да­ка и до­ка­то пи­ем ка­фе, раз­го­ва­ря­ме. Той е стро­и­те­лен ин­же­нер по об­ра­зо­ва­ние. На­че­тен мъж, със страст към ис­то­ри­я­та, кой­то с ув­ле­че­ние го­во­ри за ми­на­ло­то на то­зи край и на ма­нас­ти­ра.

 

Съз­да­ден през X век от бъл­гар­с­ки ка­то­ли­ци, Чип­ров­с­кият ма­нас­тир е пре­тър­пял шест раз­ру­ше­ния и по­жа­ри. Пър­во­то раз­ру­ша­ва­не на све­та­та оби­тел ста­на­ло през 1404 го­ди­на след въс­та­ни­е­то на Кон­стан­тин и Фру­жин. Въз­с­та­но­вен е от­но­во, но при Чип­ров­с­ко­то въс­та­ние про­тив ос­ман­с­ки­те по­ро­би­те­ли от 1688 го­ди­на е опус­то­шен от­но­во. Уни­що­же­на е бо­га­та­та ма­нас­тир­с­ка биб­ли­о­те­ка с цен­ни сла­вян­с­ки кни­ги и ико­ни.

 

В на­ча­ло­то на XVIII век бъл­гар­с­ки пра­вос­лав­ни мо­на­си въз­с­та­но­вя­ват ма­нас­ти­ра, под­к­ре­пе­ни от бра­тя мо­на­си от Ру­сия. Рус­ки­ят им­пе­ра­тор по­да­рил през 1800 го­ди­на бо­га­то ук­ра­се­но Еван­ге­лие на све­та­та оби­тел. През 1806 го­ди­на ма­нас­ти­рът от­но­во е ра­зо­рен и опо­жа­рен от бер­ков­с­кия бей Юсуф па­ша. През 1818 го­ди­на от­но­во е съг­ра­ден, но де­сет го­ди­ни по-къс­но пак е из­го­рен.

 

По­ред­но­то въз­с­та­но­вя­ва­не на Чип­ров­с­кия ма­нас­тир и съг­раж­да­не­то на мал­ка­та цър­к­ви­ца ста­ва през 1829 го­ди­на, но през 1837-а огъ­нят от­но­во пог­лъ­ща всич­ко. И от­но­во гра­деж, за да дой­де пос­лед­но­то из­га­ря­не след Ос­во­бож­де­ни­е­то.

 

Днес бла­го­да­ре­ние уси­ли­я­та на Ви­дин­с­кия мит­ро­по­лит До­ме­ти­ан и да­ре­ния от ор­га­ни­за­ции и граж­да­ни ма­нас­ти­рът е об­но­вен ­ още ед­на прек­рас­на пер­ла на та­зи епар­хия. Ид­ват и пок­лон­ни­ци. Дру­го ме тре­во­жи. Пи­там игу­ме­на да­ли мес­т­но­то на­се­ле­ние по­се­ща­ва ма­нас­ти­ра.

 

­“Мес­т­но­то на­се­ле­ние” са ето те­зи три­ма­та ­ со­чи той три­ма­та мъ­же, сед­на­ли край не­го на чар­да­ка, ­ аз тях поз­на­вам по име.