Вход
Църквата - това сме ние
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Версия за печатДнес все повече на Църквата се гледа като на институция, чиито представители са клириците. Забравили сме че Църквата това сме всички ние, и миряни и клирици. Че всички ние сме едно Тяло Христово и членове един другиму. Затова и в Литургията толкова често можем да чуем: "нека един други и целия наш живот на Христа Бога да отдадем".
Осъзнаваме ли се ние като част от Тялото Христово - Църквата? Осъзнаваме ли се като събрание на верните призвани към единение и Причастност към Христа. Отъждествяваме ли Църквата с Евхаристията, както това са правили Светите отци?
Днес аз лично наблюдавам една отчужденост един от друг. Хората, които са на неделната служба много често не се познават, след края на службата всеки се разотива. Никой не пристъпва дори към Чашата.
И последно - да не забравяме, че обществото това сме ние. Същите ние, които образуваме събранието в църквата, ние, които сме Църквата.
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
- Версия за печат
За съжаление в днешно време влизаме в храма само,за да просим от Бога,но малко са тези,които като го получат се връщат и отправят слава и благодарност към Бога.За още по-голямо съжаление хората са далече и от църковния живот.Те се кръщават,защото (така е модерно) и не разбират какво означава истинският християнин,да участва в цъковните тайнства и богослужения, да бъде готов да последва Христа и дори да рискува живота си за Него.
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Търсене
Православна ли беше Ванга
Това, което казвате е наистина вярно и голяма вина за този проблем е нашият егоизъм.Ние (или по-точно аз), сякаш не винаги влизаме в Църквата с любов към другите.
Всъщност, в днешно време хората отиват в храма с желанието да задоволят своите духовни потребности,като оставят любовта на второ място.Те губят своето желание за служба на Бога,а идват с нагласата,че ще получат това, от което имат нужда.
И наистина в изминалата Архангелова неделя, служещият отец в енорийския ни храм получи критика за хубавата, изпълнена с любов и живот проповед,поради една съвсем светска причина,че е била много дълга.