Елеосвещението - лек за тялото и за душата

Версия за печат

„Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят” /Иак. 5:14/.

Църквата има действени, дадени от Бога средства, които са спасителни за човека и лекуват от грехове. Такива средства са тайнствата, при тяхното извършване на вярващите се дават благодатни сили от Бога за освещаване. В светоотеческата книжнина тайнства се наричат лекарства за душата и тялото. Едно от седемте тайнства в Православната Църква е тайнството елеосвещение или , както е по-популярно, маслосвет.

Маслосвет се извършва над православни вярващи, страдащи от телесни и душевни болести. Под последните може да се разбират и тежки духовни състояния /униние, скръб, отчаяние/. Следователно, тайнството се извършва не само над страдащи от тежки телесни недъзи или над умиращи. Освен това, малко от живущите в наше време може да считат себе си за абсолютно физически здрави даже при отсъствие на тежки заболявания.

Един руски православен писател от ХІХ век е писал: „Съвсем не е казано, че болестта трябва да бъде смъртоносна, или че човек трябва да се намира в безпомощно състояние. Не трябва да забравяме, че в християнството душевното страдание също се признава за болест… И така, ако аз страдам духом от смъртта на близки хора, от скръб, ако ми е необходим някакъв благодатен тласък, за да събера силите си и да избягна пътя на отчаянието – аз мога да прибягна до маслосвета”.

Участието в маслосвета предполага съзнателно покаяние за греховете, затова той не се извършва над младенци, тъй като те нямат лични грехове. За тях е достатъчно тайнството св. Причастие.

Ако младенецът заболее, покаяние трябва да принесат неговите родители. Макар децата да не отговарят за греховете на родителите си и да не понасят наказания за тях /Иез. 18/, но последствията от неправилния живот на родителите се отразяват негативно и на техните деца. До маслосвет се допускат децата от 7-годишна възраст нагоре, защото именно от тази възраст децата започват да се изповядват, съзнателно се разкайват за греховете си, носят отговорност за своите постъпки, а следователно, могат и да боледуват вследствие на своите грехове.

От думите на ап. Иаков /Иак. 5:15/ следва, че оздравяването на боледуващия е пряко свързано с опрощаването на греховете. Нашият Господ Иисус Христос, когато изцелявал, неведнъж е казвал: „Прощават ти се греховете”. Затова, за да се освободим от сторените грехове, необходимо е да се изповядваме искрено, със съкрушение и желание да се поправим.

Тайнството елеосвещение не заменя изповедта. Смисълът на тайнството е в изцелението. Но доколкото нашето пълно изцеление е невъзможно без духовно очистване, в тайнството елеосвещение се дава опрощение на греховете, които човек е забравил, но не и на тези, които умишлено е укрил или не е казал на изповедта от срам или неудобство.

Маслосветът дава на човека душевни и телесни сили, за да стане той нова твар: да се освободи от греха, да възстанови своята помрачена от греха човешка природа чрез Божията милост и помощ, насочени към всички грешници.

И не е за учудване, че след тайнството елеосвещение с хората се случват чудни неща: те не само се чувстват по-добре физически, но често си спомнят след това свои забравени грехове и ги осъзнават по новому. Става като че ли някакво просветление на ума: човек започва да осъзнава изведнъж някои неща – да си спомня – и тогава той може по-подготвен да отиде на изповед. Тайнството елеосвещение е свързано по своята същност с тайнството покаяние.

Означават ли думите на апостол Иаков: „Ако заболее някой измежду вас, нека повика презвитерите църковни…”, че на православните християни въобще не е нужна медицинска помощ? Не, разбира се. Маслосветът като духовно лекуване не отстранява законите и силите на физическата природа. Той поддържа духовно човека, оказва му благодатна помощ в такава степен, каквато по Божие усмотрение е необходима за спасение на душата на болния. Затова маслосветът не отменя използването на лекарствени средства.

Не трябва също така да се очаква и незабавно оздравяване след маслосвета, нито пък той да се разглежда като нещо самодостатъчно, едва ли не магическо средство. Някои възприемат елеосвещението като медицинска процедура, а за духовния му аспект въобще не мислят… Затова често, хора, които не са получили очакваното телесно оздравяване, се чувстват едва ли не измамени: как може така, аз стоях на дългата служба, направих всичко, каквото трябва, а резултат никакъв! Такива хора могат да охладнеят към вярата, към Църквата.

Изцелението е свободен дар на Всеблагия любящ Бог, а не неизбежен резултат от някакви външни действия. Това трябва да помнят всички, пристъпващи към тайнството елеосвещение. Трябва да се замислим за своя живот, за своите грехове, да се стремим очистим от тях, за да заслужим Божията милост и благост.