Вход
Съвременните новомъченици и изповедници
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Версия за печатМисля, че за нас, съвременните православни, е особено важна темата за новомъчениците и изповедниците от нашето време, голяма част от които са руснаци.
Когато прочетох книгата "Отец Арсений", посветена в тяхна памет и книгата "Червеният Великден" за оптинските новомъченици, бях повече от потресен. Тогава някакси изчезнаха от самосебе си моите "големи" ежедневни проблеми, спрях да се оплаквам и хленча от трудностите, които се изправят и видях колко съм малък и по вяра, и по дух, и по любов, окован от дребното на деня, увлечен в някакъв див порив в суетния свят, забравил за вечния живот.
А когато видях краткия репортаж от филма, посветен на оптинските новомъченици, направо бях шокиран - мъченици има много в историята на църквата, но някакси е твърде далечно. А когато вядах на репортажа пролятата кръв на новомъчениците, не мога да ви опиша как се чувствах. Сами можете да се убедите www.pravmladeji.org/node/842
Затова нека по-често да си спомняме за тях, за тяхната велика любов към Бога и ближния. И макар че всеки ден да сме заливани с пумия, да живеем в антихристиянски свят, нека молитвено да държим в сърцата си спомена за жертвата на новомъчениците и да не униваме, но като смели Христови войни да се стремим неотклонно да изпълняваме евангелските заповеди, за да постигнем блажената вечност. "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин"
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
- Версия за печат
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Търсене
Православна ли беше Ванга
Аз съм чел Червеният Великден, и книгата е страхотна. Възхищавам се на подвига на мъчениците въобще.
Като видя обаще и едни други мъченици, макар и не заради Христа, а именно болните и страдащи от телесни или душевни болести, и моите проблеми ми се виждат наистина незначителни и дребни. За съжаление помията която ме заобикаля и която допускам в мен бързо изтрива спомена.
Интересно, не бях обръщал внимание на едно нещо, за което ми "отвори" очите моя отец. Той каза, че по време на Литургия кади на иконите, понеже така потвърждаваме че те са живи и истински личности и присъстват тайнствено с нас и са в общение с нас по време на Литургията. Друго нещо, което съм забелязал, но не се бях замислял доскоро е това, което отеца казва на Малкия вход с Евангелието - Благословен е входът на твоите светии. Така поне в Литургията мога да се сещам за хилядите мъченици, които от любов към Бога са дали живота си.