Вход
Защо е толкова трудно да останем верни на вярата?
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Версия за печатНе ви ли се случва често да усещате как светът дърпа към себе си, размива понятията за добро и зло и ви кара някак да не приемате нещата толкова "на сериозно"? Мисля, че този проблем въобще не е за подценяване. Как можем да устоим? Кое всъщност е истинската реалност - тази, която "всички други" приемат или вярата, която сме приели в сърцето си? Не знам защо, но на мен много често ми се случва да се замислям и да усещам едно отдалечаване от истинското. И то под влияние на външния свят... Защо си мислим, че всичко, което днешното общество е приело за правилно, наистина е такова? И не е ли единственото ни спасение църквата?
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
- Версия за печат
Мисля, че се случва на всеки. И е нормално, защото сме немощни, но пък не е редно да останем в това състояние, без желание да го променим. Хубавото е, че ние усещаме това състояние като неестествено. Първите стъпки във вярата си мисля, че водят до придобиване на такава сетивност, за това кое е добро и кое не. Но пък както знаем дяволът плете постоянно мрежите си, а някъде беше написано много хубаво - дяволът ни внушава така, че сами да ковем оковите на своето робство. Грехът е нашето робство. А ако си спомним как беше създадено злото - чрез нас, хората. Защото само чрез нас може да се въплъти злото, демоните нас ползват, защото те нямат тела. А по природа човек не е лош. Светът го прави такъв - злото, което е проникнало в съвършеното Творение, и нашата свободна воля, която не пожела(ва) да следва заръките на Твореца. И аз често имам моменти, в които съм много разколебан, вървя по път, който не знам защо съм поел, а най-вече ми пречат светските грижи, суетата в ежедневието. Понякога толкова ме обземат, че нямам покой. Лесно е да обвинявам живота по принцип, но истината е, че грешката е в мен. Едно от нещата, които ми помагат е това да се вгледам в общата картина, защото в такива моменти съм се вторачил в някаква малка картинка, но не виждам общото. Пресмятам за месец, година напред, но забравем да погледна във вечността. Когато се сетя за тези неща поне малко се успокоявам.
Псалм 106
10. Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11. защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12. Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14. изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16. защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
....
23. Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води -
24. виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25. Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26. възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27. те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29. Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30. И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
Вярно е, спасението е в Църквата. Знаем какво казва Христос - "Те не са от света, както и Аз не съм от него." Изобщо цялата "Първосвещеническа молитва" на Господ в Евангелието на Йоан показва какво би трябвало да бъде отношението ни към света. Мисля, че лично за мен се отнася това - суетата, която е в мен ме дърпа. Хиляди суетни мисли и желания живеят в мен и ме карат да върша много безсмислени неща. Вярно е че външния свят, тоест суетата ни привлича, но този свят е и в нас, в сърцето. Там става битката между доброто и злото, както знаем от опит. Но иначе света това са и хората, които обичаме, които ни обичат. При тях ни е пратил Христос.
Монасите живеят извън света, а се молят за целия свят:) И в пустинята да смес пак може да носим света в себе си, зависи кой свят ще изберем.:)
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Търсене
Православна ли беше Ванга
Да, често ми се случва да бъда пленяван от света. Някой път изпитвам чувството на "свободно падане на телата". И това е ужасно! Питам се: аз ли съм господар над себе си или съм нечий роб, пленник?
Парадоксалното е, че ние хората живеем заедно в общество и не би трябвало да се притесняваме от нищо, нали всички сме хора, но в действителност не е така. Откъде идва опасността? Тя идва оттам, откъдето започват подмяната, фалшът, измяната. Когато човек се отрече от човешкото си достойнство и предпочете да бъде като животните, нали сме произлезли от маймуната и имаме толкова общо с животните, затова и приемаме закона на джунглата и го прилагаме в нашето човешко общество. Извършва се тотална подмяна на ценности. Правим душата си плътска като следваме първичните си инстикти, влеченията на падналата човешка природа, а умът, този велик цар, го правим да пълзи в калта на материалното, заробен в низки мисли. И когато това погрешно разбиране се разпространи в обществото, тогава става страшно. Тогава тези, които са луди, всъщност са нормалните.