Клеветата

Един ще чуе клеветата и ще я каже на друг, този ще я каже на трети, третият – на четвърти, и така всички я чуват и се заразяват от клеветата. И за цялото това зло виновник е клеветникът, сеячът на злото. И така, виждаш, християнино, колко пагубна злина е клеветата, макар че сегашните християни с нищо не се развличат и услаждат така, както с клеветата. Защото за какво се говори повече у тях, ако не ту за този, ту за онзи беден грешник?

Клеветникът вреди и на този, когото клевети, защото с езика си го наранява като с меч. Вреди и на себе си, понеже тежко съгрешава. Вреди и на ония, които слушат клеветата му, защото и на тях дава повод за клевета и осъждане и по такъв начин ги довежда до същото беззаконно дело, което сам върши.

О, необуздан език! Колко зло причиняваш ти на света! Както вятърът разнася пожара… по цялото село, така необузданият език разнася всякакво зло по цялата страна и по целия свят… Един е казал, и всички вече говорят! Малък член е езикът, но върши много зло. Ограден е с двойна ограда, т. е. със зъбите и устните, но много лесно се изплъзва и излиза.

Християнино, пази се от клеветника като от човек заразен от чума, за да не се заразиш и сам от нея и да не погинеш. Пази се и сам да не издирваш чуждите грехове, да не осъждаш и да не оклеветяваш своя ближен. Изпитвай и познавай своите грехове и ги очиствай с истинско покаяние и вяра. Защото това е християнско дело, към което ти си призован от Христа”.

Много сполучливо характеризира клеветата древният писател Виргилий, казвайки: „Клеветата е най-бързото чудовище. Тя живее чрез движение. Чрез него става все по-силна. Ражда се слаба и боязлива, но постепенно става все по-силна и по-смела. Винаги крие грижливо главата си… Клеветата е огромно, отвратително животно с много крила. Под всяко крило има бдящи непрекъснато очи, напрегнато слушащи уши и несекващо говорещи устни. Тя бди и денем и нощем. Сън никога не притваря клепките й. Тя никога не почива и не млъква нито за миг. Клеветата е любима гостенка за всички. Тя умее да се приспособява… По-бодър съгледвач от клеветата няма. Тя винаги е будна и навсякъде прониква. Никога не напуска поста си. Щом се роди, започва бързо да расте. Пипалата й се разпускат като отвратителни змии и разнасят отрова… Много малко хора не обичат да слушат клевети, а още по-малко – да вярват на клевети”.

Клеветата никого не щади, а най-малко чистите и възвишени души. Черният няма нужда да бъде очернян. Той сам свидетелства за себе си какъв е. Калта на клеветника обича да опръсква чистите. Ако за недостойни хора се говорят недостойни неща, за които сами са дали повод, то това не е клевета, а друг вид грях – осъждане на ближните. Клеветата е измисляне на мними грехове и приписването им на добър човек, който никога не ги е вършил.

Колко светци са страдали от клеветата! Нейното неумолимо острие се е забивало в сърцата на най-достойни последователи на Христа, така че те, опозорени и охулени, са се чувствали дълбоко нещастни.

Само така можем да си обясним писаното от св. Василий Велики по повод на пръсналата се по негов адрес клевета!... Едва ли не цялата нощ аз прекарах в безсъница… Сърцето ми се сви, езикът отслабна, ръката онемя…”

Много пострадал от клеветата и дивният светец-свещеник о. Йоан Кронщадски. Той плакал, като четял разпространяваните чрез пресата хули по негов адрес. За Божиите угодници едва ли не най-тежкото изпитание е понасянето на клеветата, защото те са чувствали, че чрез опозоряването на тяхното име сатаната се е опитвал да руши Божието дело, свързано така тясно с авторитета на техните личности като Христови служители. Затова те са се молели да ги избави Бог от човешка клевета. Ала когато все пак тая клевета е ужилвала с отровното си жило непорочните им сърца, те са се стараели с вяра в Божия промисъл и с надежда на небесната закрила да понесат клеветата, помнейки Христовите думи: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:11-12).

Но не само светци са страдали от клеветата. Множество най-обикновени християни са страдали и страдат от злоречието на клеветническия език. За клеветниците и разпространителите на клевети клеветата съвсем не е труден грях. Затова те с такава лекота го вършат. Та какво е клевета? – Само една подхвърлена дума, която, като лекокрила пеперуда лети от човек на човек, и никой не чувства тежестта й. Всеки я приема и разпространява с някакво нескривано удоволствие. Защото за нечистите е радост да видят и чистия окалян като тях. В това намират опетнените души някакво тъмно удовлетворение за себе си. Но кацне ли на рамото на оклеветения, леката пеперудка-клеветата просто го смазва под огромната си тежест. Само жертвата на клеветата може истински да почувства, какъв ужасен грях е тя. Колкото е лека за разпространение, толкова е тежка за носене.

Дивни утехи дава на ухапаните от клеветата св. Тихон Задонски. Той казва: „Без Бога нищо не ни се случва. Затова и клеветническият език ни напада по Божие допущение. Търпи прочее каквото и да ти прати Бог. Той чува клеветата и вижда твоята съвест…

Утешавай се с това, че лъжливо си набеден. Чистата съвест е велика утеха. По-добре е да се утешава човек от едната съвест, макар и цял свят да го охулва, отколкото да бъде изобличаван от съвестта си, макар и цял свят да го хвали. Аз избирам за себе си това: нека всички ме хулят, стига съвестта мида ме хвали…

Изследвай съвестта си – дали и ти не си ухапал някого с езика си. Ако това се е случвало, знай, клеветата се наказва с клевета и затова търпи благодушно, като с благодарност помниш, че грехът бива наказван тук, за да бъде съгрешилият помилван там. „Бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света”, говори апостолът (1 Кор. 11:32). Накажи ни тук, Господи, а там ни помилвай!

От своя опит се учи да не вярваш на клеветата на другите. Както ти слушаш неоснователно клеветата за себе си, така и ония, за които се носят лоши слухове, често нямат такива прояви, в каквито ги набедяват”.

Възлюбени, ние трябва да се научим въобще да ценим името на нашия ближен и да не го опозоряваме. Защото както нас би ни заболяло, ако чуехме да се говори лошо за нас, така е болно и на нашия ближен, когато ние пускаме клевета по негов адрес. Нищо не е така скъпо за човека както името му и честта му. Опозориш ли честното му име, ти все едно че го убиваш духовно, понеже обществено го опозоряваш. А това е голямо престъпление срещу любовта към ближния. Тук важат думите на Христа: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях” (Лука. 6:31). Ако ти е неприятно да говорят лошо за тебе, и ти не говори лошо за другите. Иначе, ще съгрешиш и ще предизвикаш Бог да те накаже със същото, което ти вършиш спрямо другите, за да видиш, колко е тежко да носиш бремето на клеветата, която не можеш да опровергаеш.

Дойде ли до тебе слух, който разнася клевета, постарай се да го пресечеш, като вразумиш носителя на клеветата да не слугува на злото. А сам на никого не разказвай чутата клевета. Така тя може да бъде пресечена или поне ограничена.

И Бог, като види, че ти с любов покриваш немощите на другите, за които злите езици – вярно или невярно – говорят, Сам ще покрие твоите немощи, защото такъв е духовният закон: „С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени” (Мат. 7:2). На любовта Бог отвръща със стократно по-голяма любов, и обратното, немилосърдието към ближните Сам Той наказва - „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13). А има ли по-очебийна жестокост от тая – да разпространяваш за невинния си ближен злостни, унищожаващи го слухове?!

Клеветникът не е добър човек. И онзи, който измисля, и онзи, който благосклонно слуша и разпространява клевети, и двамата вършат тежък грях.

При един мъдър старец дошъл някой си и започнал да говори лошо за другиго.

- Откъде знаеш това? – го запитал старецът.

- Каза ми го един добър човек.

- Не, той не е добър, - отговорил старецът. – Ако беше добър, не би говорил лошо за другите.

Нека помним това, възлюбени: който обича да говори лошо за другите, не е добър човек! Нека обуздаваме езика си! Да не разпространяваме никакви лъжи и клевети! Да се ръководим от наставлението на премъдрия Иисус, Син Сирахов: „За думите си направи теглилка и мярка, а за устата си – врата и ключалка. Пази се да не се спънеш чрез тях и да не паднеш пред ония, които кроят зло” (Иис. Сир. 28:29-30). Нека по-често се молим с думите на Псалмопевеца: „Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” (Пс. 140:3). Да бдим над думите си и ще се спасим. Амин.