С ПОКАЙНО ЧУВСТВО /ЗА ЛЮБОВТА/

Версия за печат

 Няколко думи искам да кажа

с надеждата да са добри,

дано да ме опази Господ от тонажа

на много грехове.... и отминали дни.

Не може любовта да се измерва

с човешки аршин и везни

не бива и да се замерва

със думи лоши и зли.

Покаянието е малко различно

чрез него Господ може да ни опрости

то е разтърсващо-силно и лично

толкова силно, че може да ни промени.

Но трябва по-напред да осъзнаем,

че сме окаяни, отрупани със грях

и много силно, искрено да се покаем,

но повече от обич, отколкото от страх.

То е като спасителен пояс

за потъващите ни в греха души

„Покайте се!” – са първите думи на Господ

изпратен на земята, за да ни спаси.

А времето отминало от нас отнема

това, което Той му нареди

подвластни са телата на годините,

но не – обичащите Го души.

Трябва някак си да приемем,

че не ний центъра сме на света,

а Бог – Творец е на вселената

и ний сме Негови деца.

Да вършим Неговата Воля

най-доброто, за нас е това

защото сме немощни и без Бога

ще ни погълне всичките греха.

Затуй най-силната любов на Него

с надземна обич да дадем

и много календарни страници

съзнателно, с любов да отдадем.

Тогава всичко на местото си отива

и обичта по-силна става от преди

телата овехтяват, но недеждата е жива:

вечността е за любящите души.