Автор:
Архимандрит Тихон (Шевкунов)
В края на осемдесетте години, ние не просто отивахме в манастир, а бягахме. Мисля, че ни приемаха за леко луди. А понякога и не само „леко“. Пристигаха нещастни родители, безутешни невести, разгневени професори от институтите, в които учехме. За един от монасите (който беше избягал, след като вече се беше пенсионирал и отгледал до пълнолетие последното от децата си) идваха синове и дъщери и крещяха из целия манастир, как веднага ще си приберат татенцето у дома.
Източник:
„Несветите светии“ и други разкази“