Начало

Софийски митрополит Стефан в една своя книга написа: ”Незнайни са пътищата Господни и невидими са разпоредбите Му за времето на всяка човешка душа на земята. Идва човек от небитие в битие, украсен телесно с най-съвършени форми измежду живите същества и носещ – временно – в телесната си, тленната, земна форма частица от безсмъртния Божий дух, искрица от неугасващия небесен пламък. Преминава като мълния краткият миг на земен живот, нищожна частица от безкрайното време.

Благовещението на Пресвета Богородица се явява един от най-радостните християнски празници. Това е ден на чудесното зачатие на Сина Божи от Непорочната Дева чрез Духа Светаго.

Ние изнасяме Кръста Христов в средата на Великия пост, за да напомним на самите себе си за страданията на Господа. Обикновено към средата на поста мнозина хора започват да се уморяват от въздържанието, от постната храна, от посещението на богослужения; настъпва някаква духовна слабост.

Отец Герасим е постъпил в Ксенофонт на петнадесетгодишна възраст и е прекарал в монашество повече от 50 години. Има дар на разсъдителност. Той има двеста духовни чеда и ръководи всички, но не властнически, а бащински; един укорява, друг наставлява, трети със сълзи увещава, и всички обича като чедолюбив баща. Не затваря никога вратите на килията си - тя е като лечебница. И всички братя, неговите духовни чеда, бързат към своя пастир, към своя духовен лекар, и му откриват душевните си рани.