В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки човек има цел в живота. Един вижда ясно своята цел и се стреми към нея. У други хора тази цел няма отчетливи очертания и човек някак-си напипва в течение на живота това, към което би следвало да се стреми. Но целта на живота, било то осъзната или неосъзната, изисква от човека усилия, за да я достигне, и тези усилия са свързани с развитието на човешката личност.
Един простодушен селянин живеел от труда на ръцете си, но заработвал твърде малко: едва успявал да нахрани себе си и семейството си. Веднъж отишъл до брега на морето, седнал на един камък и се загледал как в пристанището пристигали големи кораби, богато натоварени със стоки и как след това тези стоки се разтоварвали и закарвали в града за продан. И влязла в галавата му грешната мисъл: „Защо Господ на едни е дал богатство и всякакви облаги, а други оставил да живеят бедно?“ И зароптал против горчивата си участ.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! С днешното вечерно богослужение встъпваме в попрището на Великия пост. Ние встъпваме във Великия пост чрез особения чин на опрощението, и това не е случайно. Първите думи от проповедта на Спасителя били думи, призоваващи към покаяние: „Покайте се, защото се приближи Царството Божие” (вж. Мат. 4:17). Ако се замислим над тези думи, възникват много въпроси.
Старостта е период от човешкия живот, който също има свои особености, налагащи вникване в тях и разбиране, за да се избягват ненужни напрежения в семейството. Струва ми се, че тази част от темата за семейния живот често се пропуска или не є се отделя подобаващо внимание обикновено акцентът пада върху отношенията между съпрузите и възпитанието на децата.
Лесничеят на Лаврата, схимонах Арсений, преди встъпването си в монашество е бил 18 години в охраната на Света Гора и опознал всички Антонски пътеки. Изпълнявайки някакво послушание, той случайно узнал за един отшелник живеещ в горите на Лаврата, и разказал за него на отец Макарий. Ето как станало това. Преди Пасха на 1861 г. отец Арсений и отец Макарий се уговорили да отидат до пристанището, за да си доставят някои храни. Като вървели по пътя, отец Макарий запитал:
Източник:
„Атонски подвижници на благочестието през 19-ти век”
Тези хора, които безумно са се отдалечили от добрия пастир, за да служат на един безмилостен и жесток господар, са залепнали за моментната радост, не мислят за бъдещето, изгарят за телесна наслада, оставят душите си да изсъхнат от жажда и ги ликьосват с огромни греховни петна – тези, за мен, приличат на човек, кой
Скъпи отци, братя и сестри! Днешният ден е предпоследната неделя преди Великия пост и е посветена на Страшния съд - съвсем неслучайно, защото мисълта за предстоящия справедлив Божи съд трябва да ни помага правилно да устроим своя живот.
