Храмът беше тих и топъл. Тъмен, прорязан с лъч тежка светлина, която сякаш се бореше с мрака и си проправяше път, притискана от всички страни но все пак силна в своята топла тишина. Като този лъч е бил и продължава да бъде с молитвеното си застъпничество свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски Чудотворец, чието нетленно, от близо половин век ,тяло лежеше кротко като заспало в стъклената ракла, в дясно от падащия лъч.
Постът и всичко друго (бдение, молитва, сълзи на покаяние...), ако се управляват добре, са добродетели, които изпълняваме с труд и принуждение и така, от една страна, показваме на Бога нашето намерение, а от друга - противоборстваме на страстните пожелания....
Въпросът за църковните празници отдавна е станал обект на нападки от страна на различни протестантски групи. Особено в дните около Рождество Христово мнозина врагове на Църквата, с присъщата им повърхност и безотговорност, пишат наляво и надясно, преписвайки един от друг, че датата на празника – 25 декември, е погрешна. По такъв начин смущават душите на обикновените вярващи, обвинявайки Христовата Църква в заблуда.
Първият празник като ден, свободен от работа, като ден за отдих и покой (а именно по такъв начин съвременният човек възприема всеки празник) е бил денят, който е настъпил след шестте дни на сътворението: “И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. И Бог благослови седмия ден и го освети” (Бит. 2:2-3).
През 2011 г. историческата наука би могла да отбележи два особени юбилея - 900 години от провеждането на събор против богомилите в Константинопол и 800 години от подобно събитие в Търнов. Първият е предизвикан от религиозни и икономически причини по времето на император Алексей Комнин, баща на талантливата писателка Анна Комнина. За разлика от други църковни събори, предшествали споменавания, този завършва с екзекуции.
„С Царски венец се увенча за страданията, които претърпя, първострадалче Стефане. Ти си изобличил иудейското неистовство и си видял своя Спасител отдясно на Отца. Него моли за душите ни” (тропар).
В рождението на Господа Иисуса Христа има един момент – скъп и близък на човешкото сърце. Този момент е самото раждане на Царя на Небесата в пещерата и слагането Му в яслите.
