Начало

В рождението на Господа Иисуса Христа има един момент – скъп и близък на човешкото сърце. Този момент е самото раждане на Царя на Небесата в пещерата и слагането Му в яслите.

Праз­ну­ва­не­то на Рож­дес­т­во Хрис­то­во да­ти­ра ед­ва от IV век. Да­та­та на праз­ни­ка не е свър­за­на с ре­ал­на­та да­та на рож­де­ни­е­то на Иисус Хрис­тос. В древ­ност­та то­зи въп­рос е бил пред­мет на не­ед­ноз­нач­ни раз­мис­ли на цър­ков­ни ав­то­ри; един от най-ран­ни­те тек­с­то­ве стиг­на­ли до нас при­над­ле­жи на Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки, кой­то спо­ме­на­ва 20 май.

Рождество Христово е велик християнски празник. На празник е прието всички да се поздравяват, а поздравлението, според самия смисъл на тази дума, е пожелание за здраве. Но Христос дошъл на земята не, за да ни даде здраве или допълнителен повод да седнем с близките ни по дух или по кръв хора на празнична трапеза. Той е дошъл, за да ни спаси от ужаса на нашия живот – греха. Грехът пък, според определението, това е животът вън от Бога.

„Не правете за мене нищо повече, нека бъда заклан за Бога сега, когато, жертвеникът вече е готов, и тогава съставете с любов хор и възпейте хвалебна песен на Отца в Христа Иисуса, че Бог удостои епископа на Сирия да бъде призован от изгрева към залеза. Прекрасно е да заляза от света към Бога, та в Него да възсияя” - така писал на римските християни Игнатий Богоносец по пътя към столицата на империята, където той трябвало да умре за вярата Христова.