„О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!” /из канона на светеца/
През 1998 г. Ростислава Тодорова завърша „Теология” в ШУ „Епископ Константин Преславски”, а през 2002 г. – „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” в същия Университет. От 2008 г. вече е доктор по изкуствознание.
Преподавател в Катедрата по изобразително изкуство на ШУ „Епископ Константин Преславски”.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! С неделното четиво Светата Църква за втори път ни напомни за евангелското чудо на изцелението на гадаринския бесноват. Може да възникне въпросът: "Защо Църквата отново ни предлага този евангелски сюжет, така, както и в петата неделя след Петдесетница? Тогава се чете Евангелието от Матея, а сега това Евангелие от Лука, разказващо ни за същото?".
"Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи. Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!" (Тропар на празника)
Ставрофорен иконом Георги Иванов Ангелов е роден на 14.04.1919 г. в Бяла Слатина. Родителите му Иван Ангелов Тошев и Василка Тошева са земеделци. Начално и основно образование получава в родния си град. Средно образование завършва през 1938 година в гимназията в град Оряхово. След това следва Полувисш Пастиро-богословски Институт в Черепиш.
Московският старец отец Алексей Мечов се нарежда в числото на великите руски подвижници на православната вяра от втората половина на ХIХ в. и първата четвърт на ХХ в.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюбени в Господа, братя и сестри! В днешното евангелско четиво ние с вас чухме следните думи, отправени от Христа Спасителя към една бедна жена, лишила се от своя единствен син, когото похитила неумолимата смърт: „Не плачи” (Лк. 7:13).
Трудно ще се намери дете, помолено да каже няколко думи за своята майка, което да не може да отвори сърцето си, за да потече оттам извор от слова на любов, благодарност и признание. Същото би трябвало да се отнася и за нас православните християни спрямо Св. Богородица. Като осиновени на Голгота, при Кръста Христов, от Божията майка /вж. Йоан 19:26/, нима ще се намери между нас някой който да не може да намери в сърцето си благодарни слова към Владичицата на света!?
Всичките задължения на християнина по отношение на Бога се обединяват в общото понятие за богопочитането. Богопочитането е признаване и изразяване от човека-християнин на безусловната му зависимост от Бога като Творец на всичко и най-пълната му преданост към Него като Негов Отец и Благодетел.
Източник:
Записки по православна християнска етика”, С., 2010 г.
