Начало

В урока „Да не отвръщаме на злото със зло" се говори за прекъсването на враждата, която би могла да се превърне в безкрайна взаимна вендета. Историята познава случаи, когато потомците на хора, преследвани, да речем, в средновековието, си отмъщават няколко века по-късно. На тази основа се разиграха пред очите ни много етнически сблъсъци, особено в бивша Югославия.

Как да постигнем оня покой на ума и уравновесеност на сърцето, така необходими за молитвата? Това е въпросът. Към него ще се върнем някой път, ако Бог благоволи, а сега ще премина към малко по-различния, конкретен случай с тебе. Казваш, че като виждаш неспособността си да намериш молитвата, щом „застанеш” да се молиш, усещаш в това своето нищожество. И това те потиска. Не се потискай. Не се тревожи особено от този факт.

Християнството призовава вярващия, пък и всеки друг човек, да живее разум­но и да не губи напразно времето, отредено му на тази земя. Какво ни дава празното любопитство? Празните разговори? Безцелното шляене? Нищо. Те пречат да вър­вим по пътя на духовното и интелектуално усъвършенстване. Нехайството стои в основата на този повърхностен живот. Някои намират, че е по-лесно така да се жи­вее, други го превръщат в мода.

Това е най-важната тема, с която се среща младият човек, преминаващ от периода на детската възраст през пубертета в пълноценен полово зрял индивид. Гимназиалното обучение е времето, когато в младежа и девойката настъпват сложни психо-биологични трансформации на подготовка на организма за изпълнение на една от най-важните функции на човека като биологичен вид - продължението на рода.