Начало

Братя и сестри! Ние днес чухме на Божествената литургия така нареченото „златно” правило на християнството: не прави на другия това, което не желаеш за себе си. И това правило е ясно и разбираемо. Действително, как мога аз да правя на другите това, което за себе си не желая? Но след тези думи ние чухме думи по-твърди, много по-страшни за нас.

Хрис­ти­ян­с­ка­та лю­бов е осо­бе­но чув­с­т­во, приб­ли­жа­ва­що чо­ве­ка към Бо­га, Кой­то Сам е Лю­бов /1 Иоан 4:8/. В сфе­ра­та на зем­ни­те чув­с­т­ва­ния ня­ма по-вис­ше чув­с­т­во от май­чин­с­ка­та лю­бов, го­то­ва за са­мо­жер­т­ва. И ця­ла­та ис­то­рия на от­но­ше­ни­я­та на Бо­га към чо­ве­ка е неп­ре­къс­на­та ис­то­рия за са­мо­по­жер­т­ва­не­то на Не­бес­на­та лю­бов.

Нашият Господ Иисус Христос дошъл на земята да спаси човешкия род. Веднъж Той, Единородният Син Божи, Ангелът на вечния Завет, Умиротворителят на вселената, Съкрушителят на царството на дявола, идващият Съдия на живи и мъртви, Подателят на всяко дихание, уподобил се, освен в греха, във всичко на човека, смирено учил народа на брега на Генисаретското езеро.

Някога Христос прие образ на обикновен човек, на скитник. Нямаше къде да подслони главата си. Понякога хората го преследваха с камъни. Трябваше да понесе безброй обиди, а накрая униженията и мъките на кръстната смърт. Той посрещна всичко, без да се оплаква. И отправи следните думи към Небесния Си Отец: „Прос­ти им, те не знаят какво правят". Целият Му живот и самата Му поява в човешки образ е израз на ненадминато смирение.